Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Пориви и покруси преди четвърт век

Снимка: архив

Новата българска история би могла да се опише сякаш само с две думи - пориви и покруси. Парадигмата се повтаря непрестанно: 1878 е поривът от Освобождението, но и покрусата от разделената България. Може би само през 1885, годината на Съединението, поривът не е последван от покруса. Но пък за сметка на това ХХ век гъмжи от кризисни покруси след българските пориви: 1913, Първата национална катастрофа, идва след порива и възторга на Балканската война, 1919 с Ньойския договор идва Втората национална катастрофа, последвала поривната надежда, че България ще успее да поправи несправедливостите на 1913 г., поривът от присъединяването на Южна Добруджа е последван няколко години по-късно от покрусата на наложената по съветски модел тоталитарна диктатура. Нашето поколение също може да каже, че е преживяло поредните пориви и покруси в българската история, не може да се каже обаче дали за радост, или за жалост.
Поривът на 1989 г. беше последван от няколко покруси на прехода, които в момента са се материализирали в едно усещане за провал, за пробив, за нещастие. Не така беше обаче през 90-те, когато българите силно се надяваха, че най-после ще намерят онзи път, който ще ги изведе към добруване и успехи. За голяма част от тях тази надежда беше свързана със създаването на СДС – политическа партия, която вече е отдавна е в историята, поне в тогавашния си вид. За процеса на нейното създаване, за споровете, благополучията и неблагополучията се е нагърбила да ни ги разкаже една забележителна книга, дело на проф. Димитър Ненов, със заглавие „Пориви и покруси. Създаването на СДС и борбата за демокрация 1989-1992”. За нея говорим в това изданието на предаването, но и не само - с гостите Лъчезар Тошев, Едвин Сугарев и Тони Николов ще се опитаме да отговорим на въпроса дали този низ от пориви, последван от покруси би могъл най-сетне да приключи и българското битие да влезе в едно спокойно русло, на тихо, всекидневно и без фанфари справяне с предизвикателствата на живота. Това е въпрос същностен, който обаче не може да бъде разрешен без да сме внимателни и в огромна степен безпристрастни към най-новата българска история.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

3 декември

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

162 години българско просветно и културно средище в Болград

Толкова се навършват тази година от създаването на прочутата Болградска гимназия „Георги С. Раковски“ в Одеска област, Украйна, където живеят хиляди потомци на някогашните български преселници в Бесарабия. Възпитаниците на престижното училище в момента са 493-ма и броят им нараства, въпреки че като цяло числото на постъпващите в учебните заведения в..

публикувано на 30.05.20 в 13:05
Казиното „Венишън“ в Макао

Казино в Макао е в Топ 10 на най-големите сгради в света

Макао доказва, че е възможно бивша колония с площ 28,2 квадратни километра да се превърне в Меката на хазарта в Азия. Да запази капиталистическото си устройство, присъединена към социалистически Китай,и да построи най-голямото казино в света. Комбинацията между европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изискан азиатски шик е..

публикувано на 30.05.20 в 08:25
Мечка попаднала в капан на бракониери

Срещу двукраките хищници

Злобата почивен ден няма – така ни повтаряше един наш мъдър познат. Нямат почивен ден и онези, които денонощно вредят на дивеча, на природата и на истинските, почтените ловци. Доказаха го поредните две престъпления от изминалите десетина дни – край Тетевен и край Чипровци, където бяха убити бременна кошута и два сръндака. Ето заради това няма да има..

публикувано на 29.05.20 в 16:45
Акад. Никола Съботинов

Главен герой: Акад. Никола Съботинов

Акад. Никола Съботинов е български учен-физик, академик, председател на Българската академия на науките от 2008-2012 година. За него Нобеловият лауреат в областта на лазерите Николай Барсов казва: "Български учени създадоха нови типове лазери, които по качества и параметри превъзхождат известните в света лазери от този тип".  Акад. Никола Съботинов..

публикувано на 29.05.20 в 09:58

Новият стар проблем – радонът

Пандемията, предизвикана от последния коронавирус, насочи вниманието на учените към преосмисляне на научните приоритети, свързани не само с лечението на Covid-19, но и с профилактиката на белодробните заболявания.  Сред тях освен тютюнопушенето и замърсяването с въглероден и азотен диоксид на въздуха, който дишаме, се открояват нерешените проблеми..

публикувано на 28.05.20 в 17:20