Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Иван Паспаланов или преди пладнето на българската психология

Снимка: архив

Психологията в наши дни се превърна в научната и академична дисциплина, която в най-голяма степен е привлекателна за младите хора. В Софийския университет един от най-високите балове, които се изискват, за да се изучава дадена специалност, е точно за психологията. Издават се огромно количество книги, непрекъснато се провеждат семинари, обучения, тренинги, които пропагандират най-различни психологически практики - от полу-мистични, до строго академични. Да не споменавам бума на „психологически самоучители”, които било в 9 стъпки, било в 77 правила ни обясняват как да направим живота си щастлив и пълноценен. Разбира се, всички тези аматьорски увлечения по психологията си имат и обяснение, и фундамент и тъкмо за този фундамент ще дойде реч в предаването. Защото - за да се превърне психологията в така примамлива дисциплина, ясно е, че е трябвало да има хора, които да я изкарат от тесните кабинети на специализираната наука, разпространявайки я сред по-широка любознателна и търсеща публика.
Един от тези хора, за които психологията беше и строга наука, но и жизнена практика, е Иван Паспаланов - учен, университетски преподавател, един от най-обаятелните учители по психология в Софийския университет. Отишъл си рано от света, тази година той щеше да навърши 70 години и на тази годишнина са посветени честванията, организирани от Дружеството на психолозите в България и от ученици и последователи на Иван Паспаланов. Трябва задължително да се каже в тази връзка, че в годините, когато на психологията се гледаше се подозрение и тя се учеше съобразно догматичните постулати на марксизма-ленинизма, при които идеологията надмогваше живата практика, българският учен внедри в обучението и във водения от него курс по „Теория на личността” най-новите постижения на науката психология чрез най-видните и представители, отричани и дори низвергвани от идеологическия канон – фройдизъм и постфройдизъм, аналитична психология, бихевиоризъм, екзистенциална психологическа теория и практика и т.н. Да не споменавам огромното количество тестови инструменти, адаптирани и валидизирани за България именно от него. Мнозина от водещите днес имена на българската психология са негови ученици и те са такива, защото Иван Паспаланов с усилията си успя да им внуши, че преди да бъде било теория, било практика, психологията е преди всичко любов и състрадание към човека отсреща. Но любов и състрадание, подплатени със знания, не с кухи постулати. Всъщност той е един от хората, благодарение на които психологията в България от идеологическа се превърна в екзистенциална дисциплина, който постави тази така важна наука на собствените релси, премествайки я от полето на догмите, където беше затънала и почти не се движеше. Сега психологията е в своето пладне, но за да го има това пладне, трябваше да има хора като Иван Паспаланов.
Днес ученият е непознат за широката общественост, в медиите не се шуми за него, никоя не каза и дума за неговата 70-годишнина и предаване като „Премълчаната история” се чувства длъжно да поправи поне малко от малко тази несправедливост.
Участници в предаването са доц. д-р Катя Стойчева, организатор на честванията, и д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


17 декември



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

162 години българско просветно и културно средище в Болград

Толкова се навършват тази година от създаването на прочутата Болградска гимназия „Георги С. Раковски“ в Одеска област, Украйна, където живеят хиляди потомци на някогашните български преселници в Бесарабия. Възпитаниците на престижното училище в момента са 493-ма и броят им нараства, въпреки че като цяло числото на постъпващите в учебните заведения в..

публикувано на 30.05.20 в 13:05
Казиното „Венишън“ в Макао

Казино в Макао е в Топ 10 на най-големите сгради в света

Макао доказва, че е възможно бивша колония с площ 28,2 квадратни километра да се превърне в Меката на хазарта в Азия. Да запази капиталистическото си устройство, присъединена към социалистически Китай,и да построи най-голямото казино в света. Комбинацията между европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изискан азиатски шик е..

публикувано на 30.05.20 в 08:25
Мечка попаднала в капан на бракониери

Срещу двукраките хищници

Злобата почивен ден няма – така ни повтаряше един наш мъдър познат. Нямат почивен ден и онези, които денонощно вредят на дивеча, на природата и на истинските, почтените ловци. Доказаха го поредните две престъпления от изминалите десетина дни – край Тетевен и край Чипровци, където бяха убити бременна кошута и два сръндака. Ето заради това няма да има..

публикувано на 29.05.20 в 16:45
Акад. Никола Съботинов

Главен герой: Акад. Никола Съботинов

Акад. Никола Съботинов е български учен-физик, академик, председател на Българската академия на науките от 2008-2012 година. За него Нобеловият лауреат в областта на лазерите Николай Барсов казва: "Български учени създадоха нови типове лазери, които по качества и параметри превъзхождат известните в света лазери от този тип".  Акад. Никола Съботинов..

публикувано на 29.05.20 в 09:58

Новият стар проблем – радонът

Пандемията, предизвикана от последния коронавирус, насочи вниманието на учените към преосмисляне на научните приоритети, свързани не само с лечението на Covid-19, но и с профилактиката на белодробните заболявания.  Сред тях освен тютюнопушенето и замърсяването с въглероден и азотен диоксид на въздуха, който дишаме, се открояват нерешените проблеми..

публикувано на 28.05.20 в 17:20