Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Оксимороните на Станислав Стратиев

БНР Новини
Снимка: Даниела Манолова

 „Човек има или къща. Или мнение“ из „Сако от велур“ от Станислав Стратиев.
Едно сако от велур е записано в регистрите като овца. На пръв поглед сакото съществува, а овцата - не. Но по документи овцата съществува, а сакото - не. От тази отправна точка започват неволите на главния герой в „Сако от велур“, който си купува сако, но попада в крайно обърканата бюрократична система, където нищо не е това, което е. Подобен абсурд може да съществува само в драматургията на Станислав Стратиев. Неговите пиеси раждат точно такива парадокси, които изглеждат химерични, а в същото време - напълно реални. Станислав Стратиев надгражда ежедневно-битовите ни оксиморони, за да задава кънтящи морални въпроси. Той е автор, който ни предизвиква,като конструира изречения от логически изключващи се противоположности, за да провокира човешката ни същност и моралната ни издържливост. В „Сако от велур“ се придвижва по много тънката ивица на невъзможното, в което реално живеем. И съществуването ни зазвучава налудничаво и комично, налудничаво и трагично...
„Сако от велур” от Станислав Стратиев - един от най-големите български драматурзи, който по своя неповторим начин винаги ще ни разсмива с глас, и само с едно драматургично движение - ще ни разтърсва до дъното на душите ни.
„Сако от велур“ - запис на спектакъла на Държавния сатиричен театър от 1976 година - представление, което се е играло дълги години на препълнени салони. Съхранено във фонда на Радиотеатъра.
„Сако от велур” - в постановката на Младен Киселов, който владееше до съвършенство всички нюанси на хумора и сатирата, както и най-трудната граница в изкуството - между смеха и тъгата…
„Сако от велур” с участието на артистите: Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Светослев Пеев, Мариана Аламанчева, Димитър Манчев, Ангел Георгиев, Димитър Иванов, Димитър Стефанов, Пламен Дончев, Иван Цветарски, Лили Апостолова, Петър Пейков, Вели Чаушев, Димитър Коканов, Ани Дамянова.

неделя, 1 март от 16.00 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26

И тъжно, и самотно

На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..

публикувано на 19.04.24 в 12:05

Нови поети в поредицата "Спасени думи"

През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..

публикувано на 05.04.24 в 08:05