Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Яков Крайков – първият български издател

БНР Новини
От 15 до 30 май 1566 г. Крайков отпечатва своята първа книга – „Часослов”, с двуцветен печат, и съдържаща 31 гравюри.
Снимка: Народна библиотека "Св. Кирил и Методий"

Яков Крайков – име, напълно непознато за мнозина българи. Някои от тях може и да знаят, че има такава улица в столицата, но живеещите извън София вероятно и това не им е известно. А Яков Крайков е един от българите, които може да причислим към будителите, и то в най-тъмните и мрачни времена на българската история – първите столетия от османското иго по нашите земи. Той е роден близо до днешния град Кюстендил, но заминава във Венеция и там издава (отпечатва) едни от първите книги, изработени на типографска преса, написани на кирилица. Предназначени са за православните християни в империята, за да помнят своята вяра и език. „Часослов“, „Псалтир“, „Молитвеник“, „Различни потреби“ – всички тези издания са създадени от Яков Крайков в далечната Венеция в сътрудничество с други още балкански печатари-изгнаници. Делото му е толкова значимо, че Асоциацията на българските издатели се е заела да му издигне паметник. Преди този паметник обаче да стане факт, паметник му издигат българските изследователи медиевисти-старобългаристи. Проф. Марияна Цибранска-Костова издава с ерудиран коментар сборника „Различни потреби“ и именно за това начинание говорим в предаването „Премълчаната история“. Ще дойде реч за значението на делото на Яков Крайков, за условията, при които се печатат книги в онези години, за начина, по който достигат до българските земи. Именно проф. Цибранска-Костова разказва за тези неща, а заедно с нея бе и издателят Валентин Траянов, под щемпела на чието издателство излиза сборникът „Различни потреби“.





Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Чрез кохлеарни импланти може да се възстанови слухът

Освен с високотехнологичното си производство "Сентилион" се гордее с ежедневната си кауза – да помага на стотици българи да бъдат част от красивия свят на звуците. Компанията е официален представител за България на световния лидер във високотехнологичните имплантируеми решения при слухова загуба MED-EL Австрия. Благодарение на сътрудничеството между..

публикувано на 26.04.24 в 14:10

Фестивал "Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" организират в с. Ловчанци

"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община Добрич на 28-и април.  В него са включени четири задачи за всички участници – певческа, танцова, кулинарна и игри от миналото, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Стоян Варналиев –..

публикувано на 26.04.24 в 11:15
Паметник на партиарх Евтимий

Патриарси и екзарси

Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..

публикувано на 25.04.24 в 12:20
Проф. Румен Кастелов

Застраховка "транспортен травматизъм"

В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..

публикувано на 25.04.24 в 08:23
Арменско цивилно население ескортирано от османски войници към затвора в Мезире, април 1915

109 години от арменския геноцид

Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..

публикувано на 24.04.24 в 07:55