Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звукови хроники „Жените композиторки“: Елизабет Жаке дьо ла Гер

Портрет на Елизабет Жаке дьо ла Гер (фрагмент от картина на Франсоа де Трой).
Снимка: ru.wikipedia.org
Елизабет-Клод Жаке е родена на 17 март 1665 година в Париж в семейство на музиканти и лютиери. Така първите си музикални уроци получава от своя баща. Като дете-чудо на 5 години тя свири пред Луи ХІV, а като девойка е поканена във френския кралски двор и за нейното образование се грижи кралската любовница Франсоаз-Атенаис маркиза дьо Монтеспам. През 1684 година Елизабет се омъжва за органиста Марен дьо ла Гер, син на Мишел ла Гер – старшия органист в готическата църква Сент Шапел на остров Ил дьо ла Сите, в сърцето на Париж. Напуска дворцовите среди и след сватбата си младата музикантка се посвещава на преподаване, композиране и концертиране у дома и в залите на Париж. Навсякъде жъне успех и е високо оценена като прекрасен клавесинист.

Елизабет Жаке дьо ла Гер е една от малкото жени-композиторки, добре познати и спечелили си заслужена слава приживе. Съчинява музика в широк кръг от жанрове. През 1687 година излиза първият й сборник „Пиеси за клавесин“, предимно безмензурни пиеси. Любопитно е да се отбележи, че това е от малкото колекции на клавесинови произведения, публикувани през XVII век във Франция заедно с тези на Шамбониер, Лебег и д’Англебер. Тя пише и много триа, пасторали, сонати, кантати, музикални трагедии, балети и първата опера във Франция, написана от жена – „Кефал и Прокрида“, годината е 1694.
След провала на нейната премиера във Френската кралска опера, френската композиторка променя насоката на творчеството си и започва да съчинява предимно в камерно-вокални и инструментални жанрове. Заедно с Марк-Антоан Шарпантие, Франсоа Купрен, Жан-Фери Ребел и Себастиан дьо Бросар Елизабет Жаке оставя едни от най-ранните образци на сонати във Франция.

четвъртък, 23 март, от 17.30 часа


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Четиресети Кирило-Методиевски четения в Софийския университет

Традиционно през месец май Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет провежда годишните си Кирило-Методиевски четения. Тази година те са юбилейни – 40-и, с посвещение на проф. Красимир Станчев и на 160-ата годишнина от рождението на големия словенски езиковед Ватрослав Облак, който има особени заслуги за „откриването“ и..

публикувано на 23.05.24 в 17:32
д-р Радослав Александров

Учени разкриха нова функция на ключов белтък – мишена на мощна таргетна противоракова терапия

Нови, още по-ефективни, лекарства срещу рак ще бъдат разработени след фундаментално откритие на 13 учени, двама от които са българи. Нашите молекулярни биолози са част от международен екип от 13 специалисти, които са разкрили нова функция на ключов белтък – мишена на мощна таргетна противоракова терапия – PARP инхибиторите.  Д-р Радослав Александров..

публикувано на 23.05.24 в 17:25

Изчезнала ли е морската рупия в Атанасовско езеро

Една от най-предизвикателните дейности в рамките на LIFE проект "Лагуната на живота" е възстановяването на морската рупия. Единственото водно растение във водите на Атанасовско езеро дълго време се смяташе за изчезнало тук. Това е тревисто растение с нежни листа, високо около 15 см. Неслучайно групата на тези растения се нарича морски треви –..

публикувано на 23.05.24 в 16:45

Д-р Антоанета Грозева: Не е полезно съчетаването на балнеолечението с почивка на море

Д-р Антоанета Грозева е дългогодишен директор на Специализираната болница за рехабилитация в Поморие. Успоредно със значителната си клинична работа, тя извършва и научноизследователска дейност в областта на калолечението и рехабилитацията на редица социално значими заболявания.  Д-р Грозева има над 50 труда, които са публикувани у нас и в чужбина...

публикувано на 22.05.24 в 19:45
Обявяването на независимостта на България – княз Фердинанд на преден план

Цар Фердинанд – преместване на тленните останки и следи в историята ни

По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо. Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли,..

публикувано на 22.05.24 в 19:12