Концерт на дамски ансамбъл „Камерата Кремсег”

Малката католическа църква в квартала Света Агата на Бад Гойзерн е построена в края на 14 век. По стил църквата се отнася към късната готика, а бароковите фигури са добавени по-късно. Божият храм е посещаван с удоволствие както от местните, така и от гостите на курортното селище. Малкият бароков орган от ранния 17 век е пренесен тук от централната католическа църква в Бад Гойзерн. Инструменът е с шест регистри, като най-ниската му октава - голямата - е „скъсена”, което означа, че по-голямата част от полутоновете липсва. Един от най-старите органи в цяла Австрия за съжаление не беше използван в концерта на дамския ансамбъл на „Камерата Кремсег” на 23 април в Бад Гойзерн. Едно малко обезщетение за липсващия орган бяха отличните клавирни съпроводи на Мартин Гаселсбергер. Но и без орган в концертната вечер можеше да се почувства една особена, задушевна атмосфера. Това вероятно се дължеше на малката църква, на хубавите гласове на дамския хоров състав, на изключителната солистка или на разнообразния, интересен репертоар на ансамбъла. Не, не би имало друго място в Бад Гойзерн, което би било по-подходящо за този концерт. Така олтарът на филиалната църква в Света Агата се превърна в една специална сцена за забележителни музикални произведения от познати и по-малко познати композитори. При повечето хорови творби ставаше дума за известни имена, както при австрийския кантатен композитор Франц Буркхарт - Exsultavit или големите немски композитори Феликс Менделсон Бартолди -  „Повдигни очите си”, Йоханес Брамс - „Пред прозореца” и Макс Регер - „Да вървиш щастлив през полята”, като и четирите песни бяха изпълнени „а капела”. В концертната програма бяха включени и прекрасни примери на сакралната музика от творческото наследство на британските композитори Андрю Лойд Уебър - Pie Jesu от Уебъровия Реквием, удостоен през 1986 година с Грами за най-добра съвременна класическа творба, както и Джон Ратър с романтичните, сугестивни песни A Clare Benediction и The Lord bless you and keep you, последната от които е написана в оригинал за четиригласен хор и орган. Бяха изпълнени и три популярни песни: I can see clearly на американския поп- и реге-музикант Джони Неш, народната песен от североизточна Англия The Water of Tyne и спиричуъла This Little Light Of Mine. Имената на живи и от различни по възраст англоговорящи композитори също присъстваха в концертната програма, като новозеландеца Дейвид Чайлдс с елегичната, експресивна песен Weep No More, американката Одри Снайдер, авторка на стотици хорови партитури с The Wish, както и американския композитор, диригент и църковен музикант Юджийн Бътлър с Music Is My Life. Собствените композиции на солистката Петра Линекер - Nothing left to say и пианиста Мартин Гаселсбергер - Piano Solo Improvisation, както и песента му за глас и пиано Take your time също трябва да бъдат споменати. В солистичните си изпълнения Петра Линекер очарова публиката с фини мелодии, обмислени нюанси и раздвижени ритми. Дамският хор звучеше хомогенно и убедително, като показваше както емоционалност в съпреживяването, така и интерпретаторски талант. По отношение на артикулацията и фразирането би имало още какво да се желае, особено в по-трудните за изпълнение немски хорови творби. Повече смелост при избора на собствени, австрийски хорови творби в репертоара на хора не би бил излишен. Ако австрийските хорове почти не изпълняват музиката на австрийските композитори, кой друг би го направил? С последните две песни: спиричуъла This Little Light Of Mine и Music Is My Life дамският хор на „Камерата Кремсег” се събуди от меланхолията, бавните темпа и дългото дихание за един нов и темпераментен живот. Тази вечер музиката беше не само техния живот, но и нашия.