„И сега, тука, в тази скучна крепост, често, като прехвърлям през мисълта си миналото, се питам: защо не исках да тръгна по пътя, открит ми от съдбата, дето ме чакаха тихи радости и душевно спокойствие… Не, аз не бих свикнал с тази участ! Аз съм като моряк, роден и израснал върху палубата на разбойнически кораб: душата му е свикнала с бурите и битките и изхвърлен на брега, той тъгува и се измъчва, както и да го примамва сенчестата гора, както и да му свети мирното слънце; той скита цял ден по крайбрежния пясък, вслушва се в еднообразния ропот на налитащите вълни и се вглежда в мъгливата далечина: няма ли да се мерне там на бледата черта, която отделя синята бездна от сивите облачета, дългоочакваният кораб, който отначало прилича на крило на морска чайка, но малко по малко се отделя от пяната на скалите и с равен бяг се приближава до пустинното пристанище…“
„Княжна Мери“, Лермонтов
С тези думи завършва четвъртата част на „Герой на нашето време“, наречена „Княжна Мери“. Един вечен и екзистенциален роман, в който съвсем младият Лермонтов е достигнал до истини, които често не успява да обхване дълъг човешки живот.
Михаил Юриевич Лермонтов е роден на 15 октомври 1814 г. в Москва. През 1828 г. започва да пише стихове. След смъртта на Пушкин през 1837 г. Лермонтов му посвещава поема, която му донася популярност, но предизвиква недоволството на император Николай I. Лермонтов е арестуван и заточен. През 1840 г. издава „Герой на нашето време”. А през лятото на 1841 г. е убит край Пятигорск в дуел. На 26 години.
Въпреки почти детската си младост, Лермонтов успява да диагностицира духовната болест на човечеството – егоцентризма, и я нарича Печорин. Той деструктивно се опитва да открие смисъла на живота. Манипулативен, властващ, емоционално контролиращ и в крайна сметка – разрушител на самия себе си.
Автор на драматизацията – Мария Громова.
Участват: Илия Добрев, Димитър Буйнозов, Венелин Пехливанов, Лили Райнова, Рая Нанкова, Виолета Бахчеванова, Атанас Воденичаров, Бочо Василев, Ламби Порязов, Димитър Дупаринов, Тодор Иванов.
Режисьор – Георги Тодоров.
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
"Общуването с младите хора не само ме зарежда, но и ме обогатява – казва Станислав Почекански. Вече девет години той е Председател на Съюза на българските..
На 18 май в рамките на SoFest Spring маестро Теодосий Спасов и гръцкото The Crossover Trio ще ни отведат на музикално пътешествие до Източното..
Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg