На трети юли музикалният свят отбеляза 90-годишнината на един от най-харизматичните и същевременно загадъчни диригенти на ХХ век. Карлос Клайбер си отиде от този свят през 2004. Точно десет дни след 74-ия си рожден ден. И макар маестрото от години да не се бе появявал на пулта, екзалтираните му почитатели таяха надежда чудото да се случи през лятото на 2004 на фестивала в Залцбург. Лично директорът Петер Ружичка бе поканил Клайбер да дирижира новата постановка на „Кавалерът на розата“. Меломаните пък помнеха неговия триумф със същото заглавие на сцената на Виенската Щаатсопер през 1994 и последвалото турне в Япония.
Смъртта сложи точка на всякакви догадки. Последната воля на Карлос Клайбер бе да бъде погребан до съпругата си – словенската балерина Станислава Брезовар в нейното родно място, близо до Любляна.
„Така завършва една от най-необичайните и същевременно трагична кариера в музикалното битие на ХХ век“, според публикация в Die Welt, появила се седмица след смъртта на диригента.
Клайбер стъпи на пулта за последно през февруари 1999 г. С един от любимите си оркестри, този на Баварското радио изпълниха произведения от Рихард Щраус и Бетовен във Валенсия и Каляри. Тогава критиците възкликнаха: „Никой не е като него! Палката му създава трепетно усещане за тъга, размисъл, но и радост – желание да тичаш, да танцуваш…“
Кой знае, колкото повече маестрото потъваше в доброволната откъснатост от света в дома си „крепост“ недалеч от Мюнхен, толкова повече сякаш се разрастваше легендата наречена Карлос Клайбер. Завеща ни за жалост доста оскъден набор от записи. Затова пък за всеки от тях се говори със суперлативи!
В съботната вечер (4 юли, от 20 часа) ще звучат откъси из „Травиата“, „Бохеми“, „Вълшебният стрелец“, „Тристан и Изолде“, както и Трета симфония на Шуберт.
Карлос Клайбер остава в музикалната история редом с великите и почитани личности. Обвиняваха го за капризите му, обожаваха го, когато бе на пулта. С присъщата елегантност, неподражаема чувствителност и радост от общуването по време на музициране. Оркестрантите често коментирали: „Той ужасно се натоварва, когато палката е в ръцете му. Как издържа! Това ще го убие…“ Уви, за Карлос Клайбер това бе единственият възможен начин да сподели, онова което го вълнува. Да разкрие своята истина за живота и музиката вградена в записите, които ни остави…
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..
1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..
В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
