Нарекоха го „демон“, докато превземаше света неочаквано бързо и уби безброй хора. Лекари и учени търсеха знание и решения, докато той менеше „лицето“ си всеки ден. Започнаха да го наричат „Хамелеон“.
През месец март в Бергамо, Италия, „умрелите са толкова много, че няма къде да ги погребват вече“, а месец по-късно в Ню Йорк „хладилните камиони седят зад всяка болница“.
В първите месеци на 2020 човешкият свят бе спрял заради Covid-19.
Хората се разделиха между ужаса и отричането му, между изненадата и шокиращите картини. Човешки трупове в камиони. Лекари, заспали от преумора в някой ъгъл на болница. Смайващи графики на летящи числа, зад които се криеше нечия смърт.
В ушите ни през медиите кънтяха стенанията на болни хора, противоречиви решения на правителства, истерични конспиративни теории, тревожността от липсата на медицински ресурси.
Хората и здравните системи не бяха готови.
Здравите ръкопляскаха на лекарите от балконите на жилищата си, за да ги подкрепят. Загрижени за свободата гласове се надигнаха срещу ограниченията, наложени като противоепидемичните мерки.
Днес светът плахо прави опит за ново начало. Човечеството се зае да решава вечните си проблеми егоцентрични политици, расизъм и много бързо забрави за съпричастността и неустойчивите здравни системи. Ужасът от смъртта отстъпи пред страха от разпадащите се икономики.
По време на най-тежките ограничения (март – юни 2020), когато много хора не излизаха от домовете си, екипът ни потърси български лекари, които работят в Италия, САЩ и Германия, за да ни разкажат историята на вируса през техните очи.
Д-р Божидар Бакалов, д-р Александър Латев, д-р Борис Таблов, медицинска сестра Руми Велинова-Маринов и д-р Валери Таблов, са героите на фийчъра „Истории от спрелия свят“.
Поредицата разговори по телефонa не успяха да преодолеят физическата дистанция с тях, но все пак ни дадоха възможност да разберем какво виждат, мислят и чувстват по време на ужаса, докато всички ние седяхме затворени в домовете си, а те бързаха за поредното дежурство.
Екипът ни работи при необичайни обстоятелства за този радио-документ.
Благодаря на звукоинженерите Константин Райдовски и Михаил Михайлов за желанието да работим, въпреки риска от зараза. Необходимостта от социална дистанция утежняваше процеса на постпродукцията, но те направиха всичко необходимо проектът да бъде завършен.
Благодаря и на Теодор Иванов, редактор на „Истории от спрелия свят“, който написа и изсвири музиката за фийчъра.
Не на последно място благодаря и на изключителните лекари Божидар Бакалов, Александър Латев, Борис Таблов, Валери Таблов и медицинска сестра Руми – Велинов Маринов, за това, че се съгласиха да споделят не само професионалните си преценки, но и късчета от личния си живот.
„Истории от спрелия свят“ ще продължи като сериал, защото многото лица на Covid-19 извадиха на повърхността твърде много загърбени от човечеството проблеми.
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет...
Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с..
"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg