Българската премиера на операта „Електра“ на Рихард Щраус предстои да се случи на 26 ноември.
„Електра“, опус 58 е опера в едно действие от Рихард Щарус, либрето е на Хуго фон Хофманстал по негова драма от 1903 г. Това е първата от серията от шест опери, които ще създадат двамата. Представена е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера в Дрезден под диригентството на Ернст фон Шух.
От тогава това е една многократно записвана и поставяна творба, но най-хубавото е, че сред всички певци има и няколко българи. Първа е Люба Велич, която изпълнява ролята на Хризотемида в записа от 1947 г. с диригент сър Томас Бийчъм, с кралския филхармоничен оркестър. Ролята на Егист е представена от Петър Гугалов през 1990 с диригент Иржи Коут, а Александрина Пендачанска преди няколко години беше Хризотемис под диригентството на Джонатан Нот.
Има още няколко певци – Любомир Панчев и Маргарита Лилова участват през 1965 и през 1967 в записите на Карл Бьом, Маргарита Лилова записва и през 1966 със сър Джордж Шолти, а след това и през 1989 г. с диригент Клаудио Абадо. Милкана Николова участва в регистрацията през 1981 с Карл Бьом, Весела Зорова през 1990 с Джефри Тейт, а Боряна Матеева през 1995 и 2002 с Даниел Баренбойм.
От 26 ноември започва българската история на „Електра“.
Постановката е на акад. Пламен Карталов, за диригент е поканен Евън-Алексис Крист, сценограф е Свен Йонке, костюми Лео Кулаш. Съставът е изцяло български – Лилия Кехайова-Цанкова и Диана Гуглина – Електра, Гергана Русекова и Йорданка Милкова – Клитемнестра, Радостина Николаева и Цветана Бандаловска – Хризотемис, Атанас Младенов – Орест, Даниел Острецов – Егист.
За предварителна работа с певците беше поканен диригент-репетитор от Баварската опера – Ричард Уайлдс
Ричард Уайлдс е роден в Нотингам. Бил е диригент и аранжор в Бразилия, а след 1993 г. Започва кариерата си в Европа първо като репетитор в оперния театър в Дюселдорф, след това в Инсбрук, а от 2002 г. е в Баварската опера в Мюнхен. Освен редовните си ангажименти като корепетитор той е дирижирал и постановките на „Мечката“ на Уилям Уолтън през 2013 г. и „Маре Нострум“ на Маурицио Кагел през 2016 г. Представени са и негови сценични творби „Острови“ в музикалното училище в Аахен през 1997 г. и мини-барокова камерна пародия „Донна Галина“ в Тиролската опера в Инсбрук през 2000 г. Писал е музика към постановка на „Хамлет“. През сезона 2018/2019 г. той пое музикалното ръководство, композицията и аранжимента на проекта „Обичан, мразен и все още лоялен“ посветен на 200-годишнината на националната опера и 100-годишнината на баварската опера в основата на който стоят импресиите на солисти, музиканти и публика за постановката на Август Евердинг на „Вълшебната флейта“ на Моцарт, която се играе повече от четиридесет години в Мюнхен.
Ето какво сподели той.
В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет...
Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с..
"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg