„Ако някой с право би могъл да бъде наречен пианист в наши дни, то това със сигурност е Раду Лупу“ – пише „Чикаго Сън Таймс“. И наистина, след феноменалния Дину Липати, Раду Лупу е вторият румънски пианист, орисан с появата си да се превърне още приживе в легенда. Определян като един от най-великите живи пианисти на нашето време, през лятото на 2019-а той се оттегли от активна концертна дейност, а на 30 ноември м.г. навърши 75. Но това ни най-малко не помрачава блясъка на неговата слава, защото свиренето му, което наподобява алхимия, е извън времето и пространството и спокойно може да бъде причислено към категорията „вечни ценности“. Една анкета, проведена по това време от лондонското списание „Мюзик енд мюзишънс“ го нарежда в петорката най-добри пианисти в света. При цялата условност на подобна „спортна“ класификация, наистина малцина са артистите, които биха могли да му съперничат по популярност.
Популярност, основана преди всичко на интерпретациите му на великите „виенски“ представители – Бетовен, Шуберт и Брамс. Именно при изпълнение на бетовеновите концерти и шубертовите сонати в най-голяма степен се разкрива талантът на големия артист. През 1977, след триумфалните му концерти в рамките на фестивала „Пражка пролет“ видният чешки критик Поспишил казва: „С изпълнението на соловата си програма и Третия концерт на Бетовен, Раду Лупу доказа, че е един от петимата, най-много – шестима водещи пианисти в света, и то – не само от своето поколение. Неговият Бетовен е съвременен в най-добрия смисъл на тази дума, без сантиментално любуване на несъществуващи детайли – той е вълнуващ в бързите и спокоен, поетичен и напевен – в лиричните и свободни части...“
Раду Лупу разучава новите произведения само от нотите, далеч от пианото, което според него е единственият правилен начин. Макар да се възхищава на изкуството на своите предшественици Артур Рубинщайн и Владимир Хоровиц, той признава, че най-голямо влияние върху него е оказал Мечислав Хорзовски, който, по неговите собствени думи, „му говори както никой друг“.
Подобно на своя легендарен сънародник и предшественик – Дину Липати – и Лупу е обграден от особен ореол на тайнственост и дистанцираност. Диригентът Колин Дейвис го сравнява не с другиго, а с митичния Орфей. Саможив и скромен, в продължение на повече от 30 години Лупу отказваше да разговаря с медиите и бе крайно пестелив в даването на интервюта. А в предългия списък с изпълнителските му достойнства определено се откроява пълното му безразличие към външните ефекти. Дори столът, на който сядаше по време на своите концерти, бе съвсем обикновен, с облегалка, вместо наложилия се в практиката тип „скамейка“. „Вглъбен в музиката, Раду Лупу не се интересува от нищо друго и не гради никакви теории върху произведението, което изпълнява“ – единодушни са специалистите. Съсредоточеността на неговото музициране, тънката обмисленост на нюансирането, съчетанието между експресивна мощ на изказа и съзерцателност, умението да „размишлява“ на рояла – всичко това му извоюва репутацията на „пианистът с най-чувствителните пръсти“ от неговото поколение.
В неделната музикална вечер на програма „Христо Ботев“ (3 януари, от 22 часа) ще имате удоволствието да изживеете два прекрасни часа с изкуството на Раду Лупу. В негова интерпретация ще прозвучат творби от Моцарт, Бетовен, Шуберт Брамс, Цезар Франк и Едвард Григ, ще го чуете и в партньорство с пианиста Мъри Пърайя, сопраното Барбара Хендрикс, цигуларката Кюнг Ва Чунг и Лондонски симфоничен оркестър, дирижиран от Андре Превен.
По повод най-светлия български празник – Деня на светите братя Кирил и Методий, пианистката Донка Ангъчева, заедно с австрийска цигуларка Лидия Байч, организират бляскав Гала концерт, за да почетат българския принос към европейската музикална сцена и култура. Концертът ще се състои на 25 май, от 19.30 часа, в зала "Брамс" на Музикферайн, а..
Едва на 24 години Златомир Фунг продължава да удивява публиката с безграничната си виртуозност и изключителна чувствителност. Като резидентен артист с Кралския филхармоничен оркестър през сезон 2023/24 Фунг се подвизава в Cadogan Hall в Лондон и обикаля Обединеното кралство с оркестъра. Акцентите в Северна Америка и Азия включват дебюта на Фунг с..
Общество "Борис Христов" ще представи в две различни локации Аулата на Софийски университет и Руски културно-информационен център в периода 13 май - 18 май шест последователни прожекции, които обхващат изкуството на изключителния певец Борис Христов в областта на операта, месата и камерната песен. Ще бъдат представени над 191 аудио и видео записи от..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи дебюти на сцената на Метрополитън този сезон. Възхвалявана като "един от най-яростните драматични таланти" от The New York Times, литовското сопрано Асмик Григорян пристига в Метрополитън този месец..
"Желязна ръка в кадифена ръкавица" – това е за мен Мила Павлова, която с изненадващи за привидната си крехкост сила и енергия успява да движи паралелно два елитни фестивала и дейността на един духов квинтет. Мила е идеен вдъхновител, организатор и артистичен директор на "Дни на музиката в Балабановата къща" – един "бутиков" пловдивски фестивал, който..
Писателката Елена Алексиева отказа престижната награда за своя роман "Вулкан", връчена от Национален дарителски фонд "13 века България". Това се случи след..
На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов...
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg