Роднина на дъжда
Далеч от делничния бит,
далеч от думи неразбрани,
шосето като черен бинт
превързва тихите ми рани.
Един разлюшкан автобус
извън мъглата ме извежда
и слизам на завоя пуст,
повикан от една надежда.
Той може би ще разбере
защо се лутам без причина –
дъждът, роднина на море,
на горди облаци роднина.
Аз също искам да летя,
а все на дребно се пилея –
между небето и пръстта,
загледан в делника живея.
Нагазвам в меката трева,
ръце размахвам сред простора…
И уж към себе си вървя,
а хора търся, други хора.
стихове: Георги Константинов, музика: Момчил Колев
изпълнение: Добрин Досев
Песента е създадена през 2020 година и е част от проекта „Пеещи артисти“, с автор и продуцент Игор Марковски.
Като събирателна песен в срещата звучи „Те не могат да ми го отнемат“ – това е и основна фраза в мелодията They Can’t Take That Away From Me. Чуваме я с аранжимент на Дейвид Пак, направен 50 години след като песента се появява на света, през 1937-а. Автори са Джордж и Айра Гершуин. „Те не могат да ми го отнемат“ е лайтмотив в последния филм, в който Фред Астър и Джинджър Роджърс участват заедно и играят семейна двойка. В песенния текст Линда (героинята на Дж. Роджърс) казва на Фред Астър нещата, които ще ѝ липсват: „начинът, по който носиш шапката си, начинът, по който пийваш /сръбваш!/ чай“, „начинът, по който държиш ножа си, начинът, по който танцувахме до три сутринта“, „начинът, по който промени живота ми“. И след всеки ред следва фразата: „Не, не! Те не могат да ми го отнемат“, с други думи: никой не може да ми отнеме всичко това. Песен за спомена, за смесени тъга и радост. Или както Сенека е изрекъл: „Радостите и тъгите са гвоздеи, които скърпват душата с тялото“. Струва си понякога да го припомним.
На вашето внимание – и изпълнения на Андреас Алеман, Найна Кунду и Скот Кинси, Брус Хорнсби, „Ролингстоунс“, Кросби, Стилс енд Неш, Тейлър Суифт и „Дикси Чикс“, Кърк Франклин и неговия госпъл хор… Добре дошли сте.
16 май Свири Симфоничният оркестър на Шведското радио с диригент Даниел Хардинг. 3.00 часа – Антонин Дворжак (1841-1904), симфонична поема "Пладнешката вещица", оп. 108. 3.17 часа – Бела Барток (1881-1945), Концерт за цигулка № 1, Sz.36. Солист: Вероника Еберле (цигулка). 3.42 часа – Никола Матеис (ок.1675-1737), "Фантазия Алия". Изпълнява Вероника..
Една от легендите на съвремието ни – уелската певица Шърли Беси, е на фокус в поредното издание на предаването "Музикална мрежа“. Представяме я с албума I Owe It All to You ("Дължа всичко на вас") от 2020 година, с който Дамата Командир на Ордена на Британската империя – Шърли Беси, отбелязва 70 години на сцената и изобщо в шоубизнеса...
Специален гост на "Неделен следобед" отново е режисьорът Огнян Драганов. Поканих го във връзка с предстоящата премиера на Държавна опера Стара Загора – "Норма" от Винченцо Белини, която ще бъде представена на 16 и 17 май. "Норма" в Стара Загора не е правена от около четвърт век… Огнян Драганов: Четвърт век. През 2000 г. е последната нова..
Смятана за едно от водещите мецосопрани на своето поколение, френската изпълнителка Клементин Марген печели международно признание в театри като Метрополитън, Националната опера в Париж, Дойче опер Берлин, Баварската държавна опера, Театро Колон и много други. Малко след като завършва Парижката консерватория, Клементин е отличена с Revelation..
Излезе най-новият албум на Cappella Pratensis с ръководител Стратън Бул. Компактдискът представлява четвъртият от поредицата на ансамбъла, посветена на музиката в "Хоровите тетрадки от Ден Бос". Създадени за Братството на Светата Дева в Хертогенбос, ръкописите събират широк спектър от полифонична музика, изпълнявана от членовете на това религиозно..
Роботиката е стихията на Димитър Рангелов още от гимназистките му години в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов“. Капитан на..
В Пловдивския медицински университет се намира първият български биопринтер. Това нарежда страната ни сред европейските лидери в здравните иновации,..
В днешния епизод на предаването "Нашият ден" вниманието е насочено към значението на гражданското образование в съвременното общество. Професор Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg