Намираме Николай Бойков в един още по-далечен Север (Северна Македония все пак се намира на Югозапад, ако посоките още са това, което бяха), а именно – в родния му Видин. Там писателят, поетът, преводачът от унгарски, живее от няколко месеца, но не поради пандемии и други лесно предвидими причини, удобни за разполагане в плоскостта 2020, а просто защото в един момент е усетил, че книгата, която пише в момента, „се пише именно във Видин, а не в София“. Но да се върнем два-три назад… Докато пишещият тези редове водещ на „Аларма“ излежаваше една сравнително лека форма на Ковид и последвалата я карантина (двете не съвпаднаха съвсем точно във времето – б.а.), във фейсбук се появиха едни доста любопитни пътни бележки на Николай Бойков по маршрута Кюстендил-Крива Паланка-Скопие, които от един момент нататък вече съдържаха и кратки литературни произведения (от по страница, най-много две) от познати и непознати за мен съвременни македонски автори – снимка на оригинала и после превод от Николай Бойков.
И всичко това само месец, след като избухнаха поредните политически бури в чаша вода за пренасочване на общественото внимание в стил „Да разлаем кучетата“. Тук обаче (в „Аларма“) ние не се занимаваме с властоугодническа телевизионна реторика, а с добрите примери за културен диалог и сътрудничество, които винаги идват от света на изкуството, а не от този на международната политика и чулите-недочули медии. Такъв добър пример беше откриването на 39-ия Скопски джаз фестивал именно от българско-македонско дуо (Теодосий Спасов и Влатко Стефановски) през октомври, такива са и преводаческите приключения на Николай Бойков месец по-късно. А къде се пресичат унгарският и македонският (доста необичайна комбинация на пръв поглед) в преводаческата вселена на нашия гост, ще разберете от разговора в „Аларма“…
От Града на седемте тепета до Града на седемте хълма – от Пловдив до Рим и Помпей – един художник грабва мига (Carpe diem*), за да го претвори във вечност и обратното – да превърне вечността в миг. Георги Щърбев гостува с изложбата си Carpe diem на столичната галерия "Астри“. Ето какво пише за твореца галеристката Вихра Пешева: "Той е роден и..
Вгалерия "Арте" от днес е подредена самостоятелната изложба на художника проф. Станислав Памукчиев. Изложбата е озаглавена "Двама" и включва 12 живописни платна и подготвителни рисунки към интерпретираната тема. Интригуващото в случая е, че изложбата "Двама" неочаквана авторефлексия, различно лице на този утвърден в нашето съвременно изкуство..
Приказното и вълшебното оживяват на големия екран в късометражния филм "Бандата на Банши: Рецепта за магия" . Как фентъзи жанрът се завръща на територията на българското кино и каква е рецептата за магия – разказва Ралица Цветкова в "Нашият ден". Цветкова, която се превъплъщава в ролята на таласъма Вакул, споделя, че самият творчески процес е..
Фестивалът SoFest радва столичните меломани и техните гости със симбиоза от изкуства на високо ниво вече седма година, а този път – в цели три издания. Организаторите се движат през сезоните мощно, уверено и обмислено, като се въздържат от експанзивно взети решения и залагат на градска култура и музика, които следват европейските стандарти. Проявите..
На територията на спомените, житейските уроци и безкомпромисното съществуване – разговор в "Terra Култура" с Петър Стоянович за премиерата на книгата "Несвършващо време", която предстои днес (13 май) от 18:30 ч. в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" . Стоянович открива в себе си и детето с хубавите спомени, и неспокойния..
На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов...
Писателката Елена Алексиева отказа престижната награда за своя роман "Вулкан", връчена от Национален дарителски фонд "13 века България". Това се случи след..
Марио Ангелов е възпитаник на Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София. След това се дипломира в Националната музикална академия "Проф...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg