Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за Бойка Косева

Снимка: архив Св. Димитрова

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“ (10 април от 20 часа) ще може да слушате фрагменти от „Набуко“, „Бал с маски“, „Трубадур“, „Дон Карлос“ и „Хованщина“ с участието на голямото мецосопрано Бойка Косева. Не пропускайте и изпълненията ѝ на тринайсет песни от Фредерик Шопен заедно с Недялка Чернаева и откъс от интервю с певицата запазено в Златния фонд на Националното радио.

Бойка Косева е родена на 10 април 1926 година. Баща ѝ Иван Денев е учител в Осиково и през останалото време се занимава с тежка кърска работа, а майка се е славела с големия си и красив глас.
Младата Бойка учи в гимназията в град Попово. Живее на квартира у Тихомир Златев, който е запален любител музикант и с охота участва във всички театрални представления в читалището. По-късно Златев става актьор във Варненския театър. Той е човекът, който вдъхновява Бойка да поеме по пътя на изкуството. Тя учи цигулка при гимназиалния учител Христо Дюлгеров, но желанието ѝ да пее е непреодолимо и скоро започва да посещава уроци по вокално майсторство. Заедно с Хрисанд Бъчваров участва в ученически концерти.

Баща ѝ не възразява срещу мечтата на дъщеря си да стане певица. Тя се свързва с Мати Пинкас, която я подготвя за приемните изпити в Софийската музикална гимназия. Записана е в класа на Ана Тодорова. Бойка преживява трудните военни години в София. Баща ѝ изнемогва в старанието си да изучи момичето и често се шегува с думите: „Аз уча дъщеря си да пее, ама сам скоро ще проплача. Парите не стигат до никъде...“

Нищо не е в състояние да изплаши Бойка Косева нито сега, нито по-късно в студентските години когато музиката е по-близо от всякога.
Докато учи в Музикалната академия тя работи в ансамбъла на Министерство на вътрешните работи.
1961 е годината на нейния дебют. На сцената на Варненска опера тя изпълнява ролята на Майката на Марженка в „Продадена невеста“ на Сметана. Ролята е малка и участието ѝ сякаш остава незабелязно, но тя е щастлива – преодоляла е страха си и очаква следващия трепет от предстоящ спектакъл. Той не закъснява! В „Янините девет братя“ на Любомир Пипков тя отново се превъплъщава в Майката. Желанието за работа и растящия ентусиазъм я подтикват да се яви на конкурс в Софийската народна опера, след който е приета в солистичния състав на театъра. Следват Десислава в „Боянският майстор“, Сузуки в „Мадам Бътерфлай“, Берта в „Севилския бръснар“, Фрося в „Семьон Котко“, Азучена в „Трубадур“, Еболи в „Дон Карлос“, Ортруд в „Лоенгрин“, Фенена в „Набуко“.

Дори и след най-големите си успехи Косева търси начини да направи интерпретациите си по-пълнокръвни и да добавя още и още нюанси в актьорската и вокалната си работа. „Не съм отскоро на сцената, а в началото на всяка роля имам чувството, че оперната сцена е някъде нависоко, до нея има много и стръмни стъпала...“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Всички в джаза

Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..

публикувано на 30.04.24 в 16:43

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2024 г.

1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..

публикувано на 30.04.24 в 07:50

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15