Културата на бързи обороти – 25-31 октомври

„Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма „Христо Ботев“ за седмицата. Ето и някои от акцентите в предаването от 31 октомври.

"Маелстрьом. Въведение в спиралната паника" е аудиовизуална имерсивна инсталация на Метеор, която се проведе на 27 и 28 октомври от 18.30 в столичната галерия „Структура“. Концепцията е на философа Боян Манчев и режисьорката Ани Васева, основатели заедно с актьора Леонид Йовчев на творческия колектив "Метеор". Видеото е дело на Иван Николов, Ани Васева и Боян Манчев, звукът – на Ангел Симитчиев. Инсталацията „Маелстрьом. Въведение в спиралната паника“ се опитва да свърже новаторските търсения в полето на съвременната наука, философия и изкуство, хвърлящи нова светлина върху връзката между човешката дейност и природните сили. Освен „Маелстрьом“, през ноември „Метеор“ подготвя премиера на инсталацията “Terra ultima” – един фантасматичен образ на „севера“ като гранична земя, където и хората и природата могат да придобиват различни форми. Боян Манчев и Ани Васева бяха събеседници на Яна Пункина в „Артефир“ във вторник. Третата тема, която може би обединява другите две, беше свързана с новата книга на Ани Васева – „Театър и истина“. Наистина ли се случват нещата в театъра, действителни ли са? В театъра лъже ли се? Каква е разликата между „наистина" и „истина" в театъра?

На 30 и 31 октомври на сцена „Дерида“ се състои премиерата на театралната инсталация-пърформанс "Телепатичният бар". Автори са Александър Мануилов и испанецът от Барселона Феран Дордал и Лалуеса. Пърформансът е създаден през 2015/2016 година в обща творческа резиденция в Мюнхен, по поръчка на Фестивала на независимия театър в града. Показван е на Театралния фестивал Lainsuojattomat 2019 (Финландия), а премиерата на сцена „Дерида“ е и първата му версия за българска публика и на български език. В представлението всички зрители са и участници. Как бихме се чувствали, ако имахме дарбата да четем мислите на хората и влезем в бар? За какво си мислят хората, но никога не го изричат? Отговорите са на сцената.

Българският писател Георги Господинов е носителят на най-престижната италианска награда за литература "Премио Стрега Еуропео" за тази година. Той е първият българин, удостоен с наградата, и първият писател от Източна Европа, който я получава. Романът "Времеубежище" спечели в конкуренция с други четири книги на авторитетни автори като носителя на "Гонкур" Ерве Льо Телие, немската писателка Ане Вебер – отличена с Немската награда за литература, румънската легенда Ана Бландиана. „Стрега“ се присъжда ежегодно от жури, съставено от 20 италиански писатели, победители и финалисти на наградата. За европейското ѝ издание се номинират петима писатели, преведени наскоро в Италия и спечелили важно национално признание в страните си. "Времеубежище" излезе в Италия през юни в превод на Джузепе Дел Агата, който също е отличен за работата си по превода на романа.

Преводачката Анюта Качева получи изключително престижна награда – Орден за заслуги към Кралство Норвегия за представяне на съвременната литература, норвежкия език и култура у нас. Този орден за заслуги е създаден от крал Олаф V през 1985 година. Той се присъжда на чужденци, норвежки граждани, живеещи в чужбина, дипломати, държавни служители, почетни консули на Норвегия – за изключителна служба в интерес на страната. Анюта Качева е свързана дълбоко с Българското национално радио от 1986 година – първо като водещ в програма "Христо Ботев", после е директор на програмата, после е член на Управителния съвет. Тя е позната като журналист, но още по-известна е като преводач от трите езика – норвежки, шведски и датски. И ги е изучавала на място – завършила е скандинавска филология в Университета в Осло през 1976 г. Превела е повече от 30 заглавия – някои от най-хубавите романи, излизали през последните години, а през 2007 г. Съюзът на българските преводачи я награди за превода ѝ на "Кръвни братя" от Ингвар Амбьорнсен. Почитателите на Бергман, които имат затруднения с шведския, също трябва да са ѝ признателни за филмовите ѝ преводи.

В навечерието на деня на народните будители се откри Международната научна конференция „Пътят на Кирил и Методий – пространствени и културно исторически измерения“. Конференцията организира Кирило-Методиевския център при БАН. По време на конференцията беше представен европейския културен маршрут „Св. св Кирил и Методий“. За новия културен маршрут и наследството на солунските братя пред "Артефир" говорят лингвистът проф. Томас Дайбер и проф. Славия Бърлиева, председател на организационния комитет към Кирило-Методиевския научен център.