Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историци и „историци“

Снимка: queenmab.eu

Историята в последно време се превърна културно пространство, в което се разгарят всякакви битки – интелектуални, академични, националистически, политически даже. Все едно сме преки свидетели на казаното от Джордж Оруел в „1984“: „Който владее миналото, владее бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото“. Сраженията за миналото са сражения за настоящето, това е ясно; но заедно с това те са сражения и за научен етнос – някак все повече губещ се в днешното време всред многобройните квази-, псевдо-, алтернативно-, мистико- и т.н. историци, които превръщат изучаването на миналото в панегирици и свободни съчинения, в приказки и митове, дрънкани наизуст.

Излизането на книгата на белгийския историк от университета в Гент Марк Бооне „Историците и техният занаят. Увод в историческата критика“ („Кралица Маб“) в този случай е абсолютно навременно, идещо да покаже, че историята хич не е лесна наука и като всяка наука тя си има своите правила и закони.

За тях – за правилата и законите – става дума в настоящето предаване разговора с проф. Александър Николов – историк, изследовател на българското Средновековие и на степните народи, проф. Георги Каприев – философ, историк на византийската и на латинската средновековна християнска философия, проф. Николай Аретов – литературовед, историк на българската литература и на Българското възраждане.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Росен Гацин

Росен Гацин: С ателието по родословие ще предизвикам младите

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...

публикувано на 17.05.24 в 13:34
доц. Мирослава Жипонова

Ден на очарованието на растенията

На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..

публикувано на 17.05.24 в 07:50
„Обсадата на Севастопол“, картина на Франц Рубо

Кримската война: причини, събития, последици

На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..

публикувано на 16.05.24 в 15:50

Между проблемите и решенията в здравеопазването у нас и по света

Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..

публикувано на 15.05.24 в 14:35

Директивата на Съвета на ЕС за борба с насилието над жени и деца

На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..

публикувано на 14.05.24 в 13:25