Хомо техникус е ходещ изправен примат от семейство Човекоподобни (Hominidae), живеещ в симбиоза с машините. Има силно развито желание да е в крак с новите технологии и да притежава дигитални устройства. ДНК анализите показват, че Хомо техникус се появява в началото на XX век, а днес обитава всички континенти. През 2022 г. популацията му наброява около 7,9 млрд. души.
Проектът изследва взаимодействието между хората и технологиите. Електронните устройства са част от ежедневието на съвременния човек, той прекарва голяма част от времето си в онлайн пространства да работи, да се информира, да се забавлява. Границите между реалното и виртуалното се преплитат. Технологиите зад виртуална и добавена реалност, хиперсвързани среди, механично зрение, изкуствен интелект, компютърно генерирани изображения, генеративни сравнителни мрежи са далеч по-навлезли в живота ни, отколкото си представяме.
През 1990 г. изпълнителният директор на Гугъл, Ерик Шмит, прогнозира, че ХХI век ще бъде синоним на това, което той нарича „икономика на вниманието“ и че най-успешните глобални компании ще са тези, които достигнат до максимален брой „очни ябълки“, с които да са в непрестанна връзка и държат под постоянен контрол.
По късно, през 2020 г., в лекцията си „Augmented Photography“ швейцарският преподавател Мило Келер споделя: „Забелязали сте, че информацията консумира времето и вниманието на възприемащите я. Изобилието от информация отслабва вниманието и се нуждае от ефективното му локализиране. „Икономиката на вниманието“ е фундаментален критерий, приет от големите мултинационални компании, които управляват чрез онлайн интеракции. Гиганти като Епъл, Гугъл, Фейсбук, Амазон и Майкрософт доминират информационния поток под претекст, че предлагат безплатни услуги. На теория ние може да си мислим, че сме част от споделена икономика, но на практика всички ние, производители и консуматори на съдържание, работим за тези мултинационални компании безплатно.“
Изложбата включва фотографии на различни органи и части от тялото на Хомо техникус, които Цветелина Димитрова сглобява от компютърни компоненти. Проектът печели Голямата награда от конкурса за фотокниги „DIY Photobook“, организиран от "Фотосинтезис" и "Европапир" България през 2021 г. Като част от наградата авторката получава покана да представи работата си в галерия "Синтезис".
С голяма доза чувство за хумор Цветелина Димитрова провокира да си отговорим на въпросите: “Превръщаме ли се постепенно в нов тип човек – Хомо техникус?”; “Доколко сме Хомо и доколко сме Техникус?”; “Какъв тип Хомо техникус сме?”; “За кого „работим“ в онлайн пространството?”; “Колко време отделяме на хората и колко – на технологиите?”. Вижте повече тук.
На 27 януари, от 17.00 ч - 20.00 ч в галерия "Синтезис" е първата самостоятелна изложба на Цветелина Димитрова – "Homo technicus"
Чуйте разговора с Цветелина Димитрова в звуковия файл.
Цветелина Димитрова е родена през 1989 г., живее и работи в София. Завършва бакалавърска и магистърска степен „Компютърни системи и технологии“ в Техническия университет - София. Работи като програмист и преподавател към академия Никола Тесла. Интересът ѝ към фотографията я отвежда в школата за съвременна фотография Photoconcept.
Снимки – галерия "Синтезис"
Фондация "Академия Аскеер" връчи за 33-и път своите награди на най-добрите постижения в театралното изкуство през изминалия сезон. В категорията "Водеща мъжка роля" тази година статуетката, изработена от Георги Чапкънов-Чапа, получи актьорът Константин Соколов. Наградата му беше присъдена за ролята на Петър в спектакъла "Ботушът" във Варненския..
Фотографската изложба "Перфектни тела" на хореографа и визуален артист Коста Каракашян и фотографа Алекс Костадинов изследва начина, по който танцовите артисти разглеждат и оценяват сами телата си. Танцуващото тяло бива наблюдавано, коментирано, манипулирано и отхвърляно многократно в рамките на танцовата кариера под погледите на преподаватели,..
"Списание за танц" е единственото българско печатно издание за балет, съвременен танц и пърформанс и танцова култура. Излиза един път през годината. На 120 страници то разказва за миналото, настоящето и бъдещето на танцовата култура в България и по света. Водеща тема на брой 6 е "Стойността на танца". В списанието намират място текстове на..
Ученици от осми и девети клас участват в постановката "Меко казано". В съвременната адаптация на Валери Петров са поставени проблемите за човешката съвест, за приятелството, за лъжата и последиците от нея, но по динамичен и нестандартен начин. С хип-хоп танци, рап, фокуси, свирене на китара, каране на скейтборд и още интересни тийнейджърски..
Изключителните истории на едни от най-големите български дарители ще бъдат разказани от документалната поредица "Дарителите", която в четири последователни епизода ще проследи традициите на дарителството в България. Улисани в своето всекидневие, едва ли си даваме сметка колко много дължим на онези ярки личности, които са дарявали безкористно..
Преди 15 години програма "Христо Ботев" на БНР обяви провеждането на първия поетичен конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". От тогава насам всяка..
За текста на първия си сингъл певицата Дани Стойкова разкри, че разказва лична история и е израз на нейната душевност пречупена през призмата на..
В предаването тази седмица гостува д-р Катерина Гаджева – изкуствовед, главен асистент в Института за изследване на изкуствата към Българска академия на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg