Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цикъл: Диктаторите на ХХ век в Европа

Епизод 2: Култура на жестокостта

Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи“, историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура."

Епизод 2: "Култура на жестокостта" представя и анализира периода на Втората световна война. Времето, в което Хитлер, Сталин и Мусолини не само задържат властта си, но и успяват да убедят масите, след преживения ужас на Първата световна война, "да тръгнат отново в битките на нова световна война и да умират с имената им на уста."

"Културата на жестокостта" наднича от всякъде – тя е по бойните полета на войната, тя е в речите на диктаторите, които "днес ни звучат агресивни, манипулативни и жестоки", но тогава са "били толкова непоколебими и убедителни, че са успявали да накарат хората да тръгнат след тях". "Културата на жестокостта“ е и в овладяването на обществата през следене, подслушване, терор и антисемитизъм. Страхът и насилието са ежедневие не само по фронтовете на войната, където "врагът е превръщан в нищожество, което трябва да бъде смачкано", но и в тила, където "на на обикновените хора се е гледало като на вещи". Историята на Жужана Сергенкова разкрива в епизода най-страшното лице на жестокостта и ни води в Аушвиц – един от терминалните лагери на Хитлер. Тя е четиринадесетгодишно момиче през 1943 година, когато попада там. Остава в него до края на войната...

За всичко това и още: за взаимоотношенията на Мусолини с Радио Ватикана, за "популистките обещания“ на диктаторите, за излъганите надежди и отнетите животи на милиони хора – слушайте в "Култура на жестокостта“, епизод 2 от цикъла "Диктаторите на ХХ век в Европа".

Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва част от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: "черноризците“ на Бенито Мусолини, "кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин и континентът се оказва тесен за амбициите им. Те го разкъсат няколко пъти, прекрояват го след Втората световна война и убиват хора, дори и след смъртта си. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в домовете им след гибелта им и ги е превърнал спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.

Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.

Записите с гласовете на Хитлер, Сталин, Гьобелс и Мусолини, както и ефектите от бомбардировки, са взети от ЗЛФ на БНР.

В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Антоний Тодоров, политолог, проф. Йордан Баев, специалист по съвременна военна и разузнавателна история, доц. Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН, доц. Лъчезар Стоянов от Департамент "История“ в НБУ, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК, и проф. Филип Панайотов.

Колаж – Росица Михова
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Антоанета Грозева: Не е полезно съчетаването на балнеолечението с почивка на море

Д-р Антоанета Грозева е дългогодишен директор на Специализираната болница за рехабилитация в Поморие. Успоредно със значителната си клинична работа, тя извършва и научноизследователска дейност в областта на калолечението и рехабилитацията на редица социално значими заболявания.  Д-р Грозева има над 50 труда, които са публикувани у нас и в чужбина...

публикувано на 22.05.24 в 19:45
Обявяването на независимостта на България – княз Фердинанд на преден план

Цар Фердинанд – преместване на тленните останки и следи в историята ни

По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо. Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли,..

публикувано на 22.05.24 в 19:12

Какво да направим с изпаднала от гнездото птица?

В сезона на гнезденето Александър Маринов-Санчо , орнитолог, активист и автор на филми за опазването на природата, обяснява какво да правим, когато видим изпаднала от гнездото си птица . Отговорът на този въпрос е – нищо. "Птиците в този сезон са излюпили малките, отгледали са ги в начален етап и младите птици в момента са във фаза, в която..

публикувано на 21.05.24 в 12:41

"Частни уроци" изобщо не съществува като термин в Швеция

Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..

публикувано на 21.05.24 в 11:44
Доц. д-р Веселина Вачкова (вляво) и Цвета Николова

Познатите и непознати свети равноапостоли Константин и Елена

Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..

публикувано на 21.05.24 в 09:58