Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Памет за арменските бежанци

7
Снимка: Цвета Николова

Краят на 19-и и началото на 20-и  век е време пълно с войни, социални катаклизми, насилие и няколко бежански вълни. Освен българите от Беломорска Тракия, своите домове са принудени да напуснат и арменските бежанци, спасявайки се от кланета и репресиите в Османската империя. Една от арменските бежанските вълни е непосредствено след Гръко-турската война от 1919-1922 година. Тогава българската държава отваря своите граници и хиляди арменци намират подслон в пределите ѝ. 

Миналата седмица в Регионалния исторически музей - София беше открита изложбата "Памет" – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава". Тази годишнина още веднъж ни дава повод да разкажем за тежката съдба на нашите братя-арменци. И още веднъж, както винаги, когато говорим за геноцид над който и да е народ, да кажем "Никога вече"!


Какво си спомнят днешните арменци от разказите на своите предци за случилото се преди 100 години, когато българската държава отваря границите си за арменските бежанци от Анадола; как спомените им бяха събрани в изложбата; кои са дарителите и какви са историите на част от експонатите – за всичко това разказваме с помощта на Вартануш Топакбашян, гл. редактор на "Вестник Ереван" и един от най-дейните организатори на изложбата.


Изложбата е организирана по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София в партньорство с арменска църква "Сурп Кеворк" в Пловдив. Неин куратор е Кателина Псалтирова-Павлова, главен уредник в отдел "Етнография" на музея. Тя подробно разказва за изложените над 70 експоната, като започва с един от най-забележителните, поставен веднага до историческата справка за събитието.


На откриването на изложбата присъстваха и голяма част от дарителите, предоставили семейните си реликви на изложбата. Сред тях беше и Мери Балян, която с вещите, беше донесла и своите спомени.


Миналото на своите предци не забравя и известният и любим на всички композитор Хайгашод Агасян. Преди да ни разкаже за това, което го вълнува, когато гледа експонатите, Хайко, както го наричат приятелите му, изпълни една от песните по негова музика. Тя се казва "Молитва", а на слушателите е позната в изпълнение на Ваня Костова.



Снимки: Цвета Николова, Десислава Семковска, РИМ - София

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Росен Гацин

Росен Гацин: С ателието по родословие ще предизвикам младите

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...

публикувано на 17.05.24 в 13:34
доц. Мирослава Жипонова

Ден на очарованието на растенията

На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..

публикувано на 17.05.24 в 07:50
„Обсадата на Севастопол“, картина на Франц Рубо

Кримската война: причини, събития, последици

На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..

публикувано на 16.05.24 в 15:50

Между проблемите и решенията в здравеопазването у нас и по света

Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..

публикувано на 15.05.24 в 14:35

Директивата на Съвета на ЕС за борба с насилието над жени и деца

На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..

публикувано на 14.05.24 в 13:25