"Дядо Иван" е митологизираният образ на Русия, който е устойчиво залегнал в колективното съзнание на българите, живеещи под османска власт. Според мнозина този мит се е появява през Възраждането, но не всички са съгласни с това. Според дееца на Върховния македонско-одрински комитет капитан Йордан Трифонов (1908 г.) появата на "дядо Иван" произлиза от аналогия с царуването на Иван III или Иван IV.
В издадената през 1954 г. в Москва "История на България" се твърди, че за начало на легендата тръгва през 1472 г., когато е женитбата на Иван III за племенницата на последния византийски император – София Палеологина. Чрез този брак Иван III формално получава по сватовска линия историческото право да се възкачи на трона на вече несъществуващата Византийската империя, завладяна от османците през 1453 г., както и моралното задължение да освободи балканските народи от чуждоземните нашественици.
Приносът за историческата проекция на мита имат както Търновският митрополит Дионисий Рали, така и на изключително влиятелният османски магнат и приближен на великия везир Михаил Кантакузин Шейтаноглу.
Днес образът на "Дядо Иван" е основната теза на русофилството в България.
В предаването участват историците проф. Никола Алтънков, Цочо Билярски, Янко Гочев и издателят Никола Григоров.
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Две седмици български филми в Дома на киното, и то напълно безплатно, предлага третото издание на Националния фестивал на българското кино. До 13 май в..
Представителна изложба на Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" показва избрани творби от пълния цикъл на специализирано..
По покана на фондация "Вирул" и българския перкусионист Георги Попов в София пристигна Роландо Пеласио, един от най-талантливите кубински перкусионисти на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg