Конят и конниците са средството, позволили големи завоевания по време на военните конфликти през човешката история. От колесниците през конниците на Рим и Чингиз хан, от тежковъоръжените средновековни рицари до летящите хусари или конните воини на Конквистата, армиите са разчитали на това животно за поразяване на врага.
Българската армия също пази в бойната си памет славните победи на нашата конница по време на войните от началото на ХХ век.
В разговор с историка и популяризатора на българската история Стоян Тачев, автор на забележителни книги за нашите войни и победи, с историка от БАН и преподавател по история в НГДЕК д-р Александър Стоянов, с Дьорд Арато, бивш директор на Унгарския културен институт в България, разговаряме за конете във военното дело у нас и по света.
Стоян Тачев, написал книгата "Непобедимата конница", разказва за подвизите на нашите конни полкове по време на войните, за истинския Бял ескадрон, увековечен и в разказа на Йордан Йовков, за видни наши военачалници от близкото минало.
Александър Стоянов прави времева дисекция на развитието на тактиката и въоръжението през вековете в различни страни и народи по отношение на използването на коне. Той се спира по-основателно на конницата на Чингиз хан, изтъквайки високата ѝ организираност, и разказва също така в какво се състояла действителната подготовка на тежко въоръжения средновековен рицар.
Дьорд Арато споделя своите познания за маджарската конна военна култура, изтъква ролята на Унгария за възникването на хусарството. Събеседниците се съгласяват с факта, че конете са извънредно важни за военната история на света, и че тяхната значимост като военен фактор се стопява едва след Първата световна война с развитието на бойните машини и други тежки стрелкови оръжия.
Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния ѝ път в образователната система е вълнуващ разказ за амбиция, смирение, упорит труд, осъзнати цели, кураж, последователност и огромна любов към хората. Завършила е лингвистика и журналистика в..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Човекът се ражда от човека. "Фениксът се ражда не от яйце, а от пепелта" (Кирил Кадийски) . Поетът се ражда от поезията. В печалния ден, в който Божият..
Колко е голямо предизвикателството да правиш игрално кино по българската литературна класика – разговор в "Артефир" с Магдалена Ралчева , режисьор и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
