В началото на юли 1895 г. Халю, Талю и Боне раняват по зверски начин Стефан Стамболов на улицата; почти му отсичат ръцете, разцепват му главата, екс-премиерът остава и без око. Малко по късно умира; почти целият цивилизован тогавашен свят е потресен.
Що е политическо насилие, какво му е мястото в новата ни история; защо българи с качества стават негова жертва, но и понякога сами го практикуват? За Стефан Стамболов и ролята му, за последните му часове и дни, за противоречивата му слава век и четвърт след смъртта му говорим с историка доцент Стефан Дечев, автор на книгата "Стамболов след Стамболов", и с поета и автор на сборник за великите българи Цанко Лалев.
Доцент Дечев разказва интересни факти около убийството; как полицията по време на акта вместо да преследва убийците, разоръжава охранителя на Стамболов Гунчо. Разказва и как Стамболов е попаднал на двайсетолевката – не поради политическите си заслуги, а защото по предишно решение на Парламента да няма политически фигури по парите, зачитат литературните му опити в младостта. Цанко Лалев разсъждава за политическото насилие и за това, че то засяга не само преките му жертви, а и семействата им, и понякога по-тежко. И двамата разглеждат и ролята на Фердинанд, и ролята на Руската империя около убийството на Стамболов, и дори зловещата "кинематографичност" на акта, който се е подготвял от дълго време и Стамболов предварително е бил назовал кои ще го убият.
Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния ѝ път в образователната система е вълнуващ разказ за амбиция, смирение, упорит труд, осъзнати цели, кураж, последователност и огромна любов към хората. Завършила е лингвистика и журналистика в..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
"Смятам, че художникът е наблюдател на заобикалящия го свят, който се опитва да анализира онова, което вижда. А ако наблюдаваш нещо дълго време, започваш..
В навечерието на Възкресение Христово ви предлагаме вечер с кантатно-ораториална музика от Специалния ден на Еврорадио, посветен на Страстната седмица и..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg