Вероятно не всеки от нас знае, но в Пирин съществуват два малки ледника, които са на възраст най-малко 500 години – това са Снежника и Бански суходол. Тези ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г., като е възможно и преди това да се стопяват напълно през повечето лета, обяви доц. Емил Гачев, доцент в катедра "География, екология и опазване на околната среда" към Природо-математическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" и автор на научната платформа "Климатека".
Новите теренни проучвания показват, че площта на единия микроледник, разположен под връх Вихрен, се е увеличила, но другият, който се намира само на 1 км разстояние, се е смалил до рекордно ниски нива. Доц. Емил Гачев разказва за резултатите от най-новите теренни проучвания на микроледниците в Пирин и обяснява каква е връзката между променящия се климат и процесите, които се случват във високата планина.
Но също и какво се случва с микроледниците във високите планини на Балканите, дали на наша територия са разположени най-южните микроледници в Европа и каква ще е тяхната съдба, според най-новите прогнози на учените.
През ноември т.г., буквално преди седмица, приключи и още едно теренно проучване на територията на Западните Балкани и по думите на доц. Емил Гачев там се е стигнало до ново откритие, че вероятно на територията на Албания – на височина от едва 1500 м, се намира най-южният микроледник в Европа. Как са попаднали на това място български учени, доказано ли е това предположение и въобще как се развива науката у нас, разказва доц. Емил Гачев.
Според доц. Емил Гачев най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на колебанията и промените в климата. А с тяхното стопяване ще изгубим обекти на природното наследство, които са съществували без прекъсване поне 500 години.
"Пълното им стопяване ще бъде загуба както за природното ни наследство, така и за туристическия потенциал", казва още доц. Емил Гачев. По думите му в бъдеще можем да очакваме деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин, тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол.
Снимки: личен архив на доц. Емил Гачев
"Пътища към устойчивостта" е изследване на Атанаска Станчева от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН с подзаглавие "Нови културни перспективи във взаимодействието човек – околна преда през призмата на две природозащитни движение в България". Един от важните за "Изгрев" и за мен аспекти на изследването на д-р..
Няма начин да сбъркате Музея на килима в Баку, дори да не подозирате за съществуването му. Просто австрийският архитект Франц Янц, който печели конкурса за построяването му, го проектира във формата на навит на руло килим. Отбих се там случайно, а после в телефона си надиплих повече от 100 снимки! Някои с доста чипровски мотиви. Оказва се, че също..
Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния ѝ път в образователната система е вълнуващ разказ за амбиция, смирение, упорит труд, осъзнати цели, кураж, последователност и огромна любов към хората. Завършила е лингвистика и журналистика в..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния..
Броени дни остават до началото на традиционния Международен фестивал на спектакли за деца "Вълшебната завеса". Двадесет и третото му издание ще бъде..
Концептуално и необвързано с конкретна художествена форма, съвременното сценично изкуство преобразява класическите пиеси и чете за първи път новите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg