Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

100 години от рождението на оперната прима Катя Попова

Снимка: plevenmuseum.dir.bg

На 21 януари се навършват 100 години от рождението на една велика българка, която има кратък но впечатляващ живот с множество изяви у нас и по световните оперни сцени; наричана от италианската преса "българската Тебалди" – Катя Попова.

Родена в Плевен, но покорила сърцата на любители и професионалисти в най-големите оперни театри и концертни зали в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Куба, Полша, Румъния, Русия, Унгария, Финландия, Чехословакия, Югославия, Япония. С отличие завършва Държавната музикална академия.

Дебютира през 1947 г. на сцената на Софийската народна опера като танцьорката Есмералда от "Продадена невеста" на Б. Сметана; следват Ксения от "Борис Годунов” на М. Мусоргски, Анна от "Веселите уиндзорки" на А. Николай, Микаела от "Кармен" на Ж. Бизе; Маргарита от "Фауст" на Ш. Гуно – изпълнение останало като върхово постижение в историята на българския оперен театър. Триумфалният ѝ път по световните подиуми започва от 1956 г. след специализацията ѝ в Болшой театър в Москва.

Оперната дива има изразена обществена позиция и допринася с действията си много за фестивала "Софийски музикални седмици", за Съюза на музикалните и танцови дейци, тя е сред основателите и първите участници през 1966г. в Международния музикален фестивал в родния ѝ град Плевен, наречен по-късно на нейно име "Лауреатски дни Катя Попова".

Носителка е на редица награди, почетни звания и отличия, сред които първа награда от ІV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), втора награда от Международен музикален фестивал "Пражка пролет" (1954). Наградена е с ордените "Кирил и Методий" първа степен и "Народна Република България" трета степен.

Бурната ѝ кариера внезапно прекъсва поради рано отнетия ѝ живот при самолетна катастрофа края Братислава на 24 ноември 1966 г. Но споменът за Катя Попова остава в безценните ѝ записи. В предаването на 20 януари от 20 часа ви предлагаме пълен запис то 1964 г. на операта "Ивайло" от Марин Големинов.

Действащи лица и изпълнители:
• Ивайло, войвода на селското въстание, овчар – Павел Герджиков (баритон)
• Кремена, жена на Ивайло – Катя Попова (сопран)
• Мария, българска царица – Надя Афеян (мецосопран)
• Андроник, византиец, придворен на царицата – Любомир Бодуров (тенор)
• Тертер, велик болярин – Светослав Рамаданов (тенор)
• Годеслав – Борис Игнатов Христов (баритон)
• Добрил – Владимир Желязков (баритон)
• Грудю – Гецов Коста, тенор
• Дядо Продан, гуслар – Кирил Дюлгеров (тенор)
• Отец Серафим, игумен – Георги Сапунджиев (тенор)
• Вихър, другар и помощник на Ивайло – Трайчо Баташки (тенор)
• Млада, жена на Вихър – Виолета Митова (сопран)
• Евросина, византийка, приближена на царицата – Сийка Петрова (мецосопран)
• Теокиста, игуменка на търновски манастир – Йорданка Димчевска (мецосопран)
• Теодор, болярин, придворен на царицата – Иван Михайлов (баритон)
• Дуругуч, кумански наемник– Павел Манолов (бас)
• Гъркини – Вергиния Керанова, Цена Рашкова, Мара Хинова
• Боляри – Юри Рамаданов, Иван Койчев, Атанас Атанасов
• Вестител – Атанас Атанасов (тенор)
• Боляри, войници, бойци на Ивайло, селяни, народ
Хор и оркестър на Софийската опера, запис от 1964 г.
Диригент – Марин Големинов
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

Фестивалът "Артис" с трето издание в София

"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът   беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона  ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..

публикувано на 26.04.24 в 08:15

What the Funk представя катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА

Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”.   В  концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи.  Повече от..

публикувано на 24.04.24 в 16:50