Местността, наречена "Трапеза на дявола", е една от природните забележителности край град Айвалък в Турция. Този район е известен с античното име Елоида и тук се намират важни исторически градове – достатъчно е да изброим само Асос, Троя и (Пергамон) Бергама, които функционират и днес като музеи на открито. Пищните останки на античните градове Асос и Пергамон могат само да загатнат за богатата история на този район.
От Троя и културните ѝ пластове е останало много по-малко, но за сметка на това Музеят на Троя, открит през 2018 г., е обявен за един от най-важните съвременни археологически музеи в света, а през 2020 г. стана и първият турски музей, избран за европейски музей на годината и удостоен със специалната награда на Европейската музейна академия (ЕМА).
Разходката до местността, наречена "Трапезата на дявола", край Айвалък, обаче си заслужава не само заради интересната история, която се оказа, че се променя всеки път в устата на всеки разказвач, но и заради гледката, която се открива от това място – към залива Едремит, остров Лесбос, безкрайните диви плажове от архипелага на Айвалъшките острови, който се състои от над двадесет острова.
По думите на туристическият водач Баръш Токташ, в основата на легендата за Трапезата на дявола или Шейтан Софрасъ, както е на турски, вероятно все пак стои истинска история. "Това се случило през 19-и век, когато по тези земи са живели предимно християни, редом с мюсюлманите. Легендата разказва, че в градчето край брега живяла жена на име Пенелопа, която не спазвала много-много християнските норми и затова хората от общността ѝ се ядосали и я прогонили. Тя била отлъчена и от църквата и се наложило да дойде да живее сама тук, на хълма, на това изолирано и отдалечено място. Пенелопа живяла тук години наред и очевидно се справяла добре, защото била добра стопанка. Но през това време долу в града настъпил глад и хората много страдали", разказва Баръш Токташ.
По думите му хората се опитали да открият виновник за сполетялото ги бедствие и така отново се сетили за Пенелопа и решили да се изкачат на хълма и да я накажат. Дори съставили план за убийството ѝ, като вярвали, че чрез нейната смърт наказанието, което сполетяло всички, ще бъде отменено. "Само че Пенелопа знаела добре какво се случва в града и когато хората пристигнали горе на хълма, за да я убият, тя ги посрещнала с хубава трапеза – приготвила много храна, защото нейното стопанство не било засегнато от бедствието. Когато хората видели богатата трапеза, те на мига забравили намерението си да я убият и така Пенелопа успяла да избяга и да се спаси. Но останала легендата за дяволската трапеза на това място", обяснява Баръш.
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
Човекът се ражда от човека. "Фениксът се ражда не от яйце, а от пепелта" (Кирил Кадийски) . Поетът се ражда от поезията. В печалния ден, в който Божият..
Колко е голямо предизвикателството да правиш игрално кино по българската литературна класика – разговор в "Артефир" с Магдалена Ралчева , режисьор и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg