Познатият "коридорен" тип училищни сгради отдавна е отеснял за съвременното училище. Променящите се изисквания към образованието предполагат и архитектура, която да позволява различни форми и начини на взаимодействие между различни по численост групи от учители и ученици. Дори когато пряко ангажираните с образованието не могат да си представят нещо много по-различно от съществуващия образователен модел, една различна и съвременна учебна среда може да ги подтикне към търсене на нови и адекватни на съвременните потребности методи и организация на учебния процес.
В това е убеден екипът на архитектурно студио "Лусио", специализирано в проектирането на образователни пространства. В рубриката "Всичко за образованието" арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова, съоснователки на студиото, изтъкват много пряката зависимост на образователните процеси от учебната среда.
Планирането на училищна сграда или пространство изисква първо подходящо задание от взискателен възложител, достатъчно време за проучване на необходимостите и желанията на ползвателите и качествено изпълнение.
За съжаление в момента участието на архитектите в процеса е силно ограничено, тъй като при самите обществени поръчки е предвидено училищни сгради да се възлагат на "инженеринги" - строителни фирми с проектантски звена. Те са заинтересовани от бързо и по-евтино строителство, което не винаги дава добрите и дългосрочни решения.
Бързите и евтини решения за съжаление по-скоро повтарят модела, а новите материали и ефектната визия не променят особено качеството на средата, в която пребивават децата ни.
В последните години финансирането не е малко, но се предвиждат необосновано много средства за оборудване с техника за сметка на строителството и оформянето на функционална и съвременна учебна среда, смятат архитектите.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
"Пътища към устойчивостта" е изследване на Атанаска Станчева от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН с подзаглавие "Нови културни перспективи във взаимодействието човек – околна преда през призмата на две природозащитни движение в България". Един от важните за "Изгрев" и за мен аспекти на изследването на д-р..
Няма начин да сбъркате Музея на килима в Баку, дори да не подозирате за съществуването му. Просто австрийският архитект Франц Янц, който печели конкурса за построяването му, го проектира във формата на навит на руло килим. Отбих се там случайно, а после в телефона си надиплих повече от 100 снимки! Някои с доста чипровски мотиви. Оказва се, че също..
Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния ѝ път в образователната система е вълнуващ разказ за амбиция, смирение, упорит труд, осъзнати цели, кураж, последователност и огромна любов към хората. Завършила е лингвистика и журналистика в..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния..
Броени дни остават до началото на традиционния Международен фестивал на спектакли за деца "Вълшебната завеса". Двадесет и третото му издание ще бъде..
Концептуално и необвързано с конкретна художествена форма, съвременното сценично изкуство преобразява класическите пиеси и чете за първи път новите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg