• В най-стария факултет на най-старото ни висше училище повече от столетие будителите на родолюбивия народен дух пазят и предават на поколенията искрата на познанието за българското слово, за да стигне тя до сърцата на техните ученици по всички краища..
Съвременният човек употребява все повече хартия. Съвременният човек все повече се вълнува от опазването на природата. Как се съчетават тези две на пръв поглед несъвместими тенденции, така, че да се възползваме от неоценимите качества на хартията без това да..
• Колкото и да е изтъняла нишката, свързваща речта на съвременния градски човек с автентичното народно слово, тя никога няма да се скъса напълно, защото българските диалекти са част от пъстрата тъкан на езика ни. Описването и проучването им не само..
Освен че самото правене на хартия в Древния Изток е било смятано за изкуство, чудният материал става незаменим в източните традиционни изкуства и занаяти. На Запада му трябват няколко века, за да открие невероятните възможности на хартията да се подчинява..
• Изследването на съхраненото в писмените паметници слово на далечните ни прадеди е безспорно важно за науката и себепознанието ни като народ. То е и прелюбопитно за будните умове на съвременните българи, защото ги доближава до отминалите светове,..
Векове преди в България да заработи първата машина за производство на хартия безценният материал е познат и широко използван. По известните търговски пътища, той отива до манастири и скрипториуми, училища и библиотеки. Водни знаци, понякога заемащи голяма..
• Често чуваме, че езикът ни боледува, че българите, особено младите, стават все по-неграмотни. Простото отхвърляне на тези твърдения или съгласяването с тях далеч не е достатъчно, за да състави правдоподобна картина за състоянието на родното ни слово...
От картон ли е направен прословутият Трабант, а какво ще кажете за хартиен дъждобран, чанта, шапка, бижу? Ако основното предназначение на хартията, особено за западния човек, си остава писането, печатането, то не значи, че хартията няма още стотици други..
• Ако за едно радиопредаване две десетилетия са много, за живота на националния език са нищожно малко. Не са особено много и за науката, изследваща разнообразните му проявления и законите на развитието му. Преди 20 години обаче ние от програма „Христо Ботев”..
Точно толкова години ще навърши предаването „За думите” през ноември 2014. 20 години, в които разговаряхме за родния си език, за речта на днешните българи и техните прадеди, за странстванията на думите и силата им да създават реалности. 20 години, в които..
Роботиката е стихията на Димитър Рангелов още от гимназистките му години в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов“. Капитан на..
В Пловдивския медицински университет се намира първият български биопринтер. Това нарежда страната ни сред европейските лидери в здравните иновации,..
В днешния епизод на предаването "Нашият ден" вниманието е насочено към значението на гражданското образование в съвременното общество. Професор Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
