Д-р Ахавни Кеворкян: В Армения, когато стъпи в къщи, мъжът боготвори жената

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор на Радка Петкова с д-р Ахавни Кеворкян за 8-и март

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Д-р Ахавни Кеворкян е писател, отскоро председател на Дружеството на писателите в Пловдив, пазител на традициите. Радка Петкова разговаря с нея в един откровен диалог за образа на майката, за почитта към жените в арменското общество, за фигурата на жената в арменската литература, за саможертвения й характер и като носителка на нежността. И още - как д-р Кеворкян, която е стоматолог, поддържа своята женственост, и имат ли мъжете, които сядат на зъболекарския й стол, увереност в нейните ръце? Какви цели си е поставила като обединител на поетичните среди в Пловдив?

"Жената е по-приемливия вариант, дори и в тази професия, защото женските ръце са меки, те дават успокоение, те дават топлина, те дават утеха и мисля, че това е важно. Дори и на нашите столове, когато лекуваме пациентите си, ако не усещат топлината на ръцете ни, то виждат топлината на очите ни. и мисля че това прави пребиваването на стоматологичния кабинет по-леко и приемливо".

Нямам проблеми с пациентите си мъже. Надявам се това да продължава да бъде така, заради тях самите.

"Според мен нежността и женствеността идват отвътре. Те са в погледа, те са в топлината на гласа, те са в спокойствието, което може да даде една жена или не може да го даде. Те са във всичко онова, което тя прави в краткото време на общуване със своите си хора вкъщи. ....Мъжете имат последната дума навън от вкъщи, но когато събуят обувките си, и влязат през прага на къщата, те боготворят своята майка и своята съпруга. 

Те боготворят създателките на живота и пазителките на огъня, които правят този дом богат красив. И това е неписано правило, азбучна истина. Колкото и уморена и сбръчкана да е една жена, ако тя носи топлината в сърцето си, мекотата в душата си, то тя е принцеса. 

Пловдив е град на таланти, така е било и така ще бъде. На всяка крачка в Пловдив говори духът на бохема, духът на творците. В момента в Пловдив има своите нови на таланти, своето ново поколение от много ерудирани, много знаещи, много духовно богати творци. Нашето дружество е наследник на творци от дълго време и смятам, че и градът заслужава да имаме активен и истински духовен живот, пък и ние помежду си да даваме един на друг подкрепа и да направим така, че всички пишещи братя и сестри да са убедени, че това е техният дом, това е нашето общо семейство, в което да намираме подкрепата, да имаме взаимно разбиране и начин по който пловдивчани да чуят думите ни. Начин по който думите, писани от талантливите хора, да остават и след нас". 

Когато говорим за майка и за жена, винаги се сещам за легендата за майчиното сърце, една поема, която е преразказана от Аведих Исаакян / виж по-долу, б.ред./.

Всъщност Шираз е написал стотици стихове, посветени на майка му, които са един от друг по-красиви. Любовта на арменеца към майката и преклонението пред майката някак си, се свързва с един милион жестове, показани по света и в различни творби, но една прекрасна творба, един паметник в Масачузетс, паметник на майчините ръце, които плетят дантела, всъщност, е посветен на геноцида. Но ето че дори за такова нещо, олицетворяваме го с обичта и преклонението си към майчините ръце."

Д-р Ахавни Кеворкян си спомня за детството си, в която тя самата плете дантели. За това остава с часове в тоалетната, където може да реди бримките на спокойствие, за да не я видят родителите й. Майка й реагира и с любов, но и с думите: "Отдавна искам да ти кажа, че имаше момент, в който исках да те убия. Умрях от притеснение". Когато обаче разбира защо детето й отделя толкова часове да стои в тоалетната, се трогва. Това е бил подаръкът за осми март от малката Ахавни.

Бабата, на която се опитва да прилича д-р Кеворкян е изключителна майка и прави всичко сама у дома. Ръцете й са груби, напукани, отрудени но с тях прави всичко - меси козунаци, меси хляб, подрежда, копае нивите, нарежда керемиди. но когато гали с тях, няма по-добра утеха.