87% от българските деца използват интернет

87% от българските деца са в интернет, всяко 5-те дете е имало среща с човек, с когото се е запознало в социалните мрежи, а 48% от децата не могат да различат в тази среда дали една информация е истина или лъжа. Дигиталният свят крие невероятен потенциал, но и крие твърде много рискове и опасности.

Това стана ясно днес по време на конференцията на тема: „Състоянието на децата в дигиталния свят през 2017 г.“, организирана от УНИЦЕФ и Държавната агенция за закрила на детето/ДАЗД/. На нея бе представен обширен доклад, бяха разиграни от млади хора скечове и варианти на възможни ситуации, свързани с деца, в социалните мрежи.

Животът на децата вече е невъзможен без интернет, което няма нищо общо с детството на предишните поколения, заяви Мария Хесус Конде, председател на УНИЦЕФ за България при откриването на конференцията. Времената обаче се промениха и тази година годишният ни доклад установи, че цифровия свят промени децата. Което върви в пряка връзка с тяхното опазване от опасностите, които дебнат в него, поясни Конде.

Има около 300 млн. деца по света, които нямат интернет и това трябва да се промени, защото сред тях са и деца в неравностойно положение, живеещи сред лишения, продължи тя. Нашата задача е всяко дете по света да има такъв достъп. Но интернетът, освен потенциал, носи и риск от престъпления, затова е необходимо да повишим информираността на децата и на родителите за това, да ги предпазим от опасностите, които дебнат в дигиталния свят, каза Конде. Важно е чрез различни институции, включително и чрез министерството на образованието, да гарантираме и да предотвратим тези рискове, коментира тя. Цифровите технологии променят детството и децата в България не се различават от връстниците си в други държави, посочи представителят на УНИЦЕФ за България.

През 2016 г проучване показа, че 87% от децата в България използват интернет и този процент всяка година се повишава. Но трябва да сме сигурни, че институциите са добре обучени, оборудвани и имат разбиране за опасностите в интернет. За нас като организация е важно как вие тук виждате тези проблеми и какви идеи имате в тази посока, обърна се Конде към участниците в конференцията.

Трябва да подпомогнем по-най добрия начин инициативите, свързани със сигурността на децата в дигиталния свят и затова ще работим активно на ниво правителство, в рамките на консултативния орган с участието на деца и на другите институции в България, заяви председателят на ДАЗД Офелия Кънева, която е съорганизатор на форума. Тя изрази надежда, че всички, които полагат усилия в тази сфера, ще се присъединят категорично към предстоящите инициативи , и това ще са всички заинтересовани и ангажирани с тази проблематика.

Дигиталните технологии са променили света, но те са променили и самите деца, заяви при представянето на основния доклад Клара Сомарин, специалист „Закрила на детето, експлоатация и насилие” от централата на УНИЦЕФ. В Африка над 60% от децата нямат интернет, докато в Европа този процент е 4, каза тя, за да представи нивото на икономическото разделение и неравенствата по света. Тези цифри говорят за маргинализация на определени слоеве от населението, на цели държави и региони, което намалява шансовете им за успех в живота. От друга страна насилието, сексуалните престъпления и агресията навлязоха и в интернет, по начин сходен с този, който е в самия живот. Никога не е било по-лесно, отколкото сега- в интернет, да се стигне до едно дете и да се превърне то в жертва. Най-трудното за правоприлагащите органи е постоянно променящата се среда на технологиите, посочи Сомарин. А родителите много малко знаят колко лични данни децата могат да качат в интернет и този потенциален риск е огромен. В зависимост от културния контекст на дадена страна в по-голяма или по-малка степен се нарушават правата на децата, но това е информация, която в повече случаи не е известна на родителите, отбеляза Сомарин. Видовете рискове за децата в интернет са: сексуално изнудване и съблазняване, стават жертви на нападение на връстници, кибертормоз, често децата сами се подлагат на риск като дават ненужна информация и др. Всички знаем, че повечето деца имат положителни изживявания в интернет или поне така си мислят, но често те стават зависими от него, преживяват депресия и потиснатост. Това са основните заключения в доклада, но ние имаме и отделни посоки на политиките на УНИЦЕФ, за да защитим децата , посочи представителят на организацията.

На първо място трябва да се осигурят ресурси за свързаност, държавните институции трябва да предлагат точки за влизане в интернет, да гарантират, че съдържанието е приемливо за децата, каза Сомарин. Другата област на политики е да гарантираме, че ако децата се сблъскват с насилие в интернет, това може да промени живота им, дори да стигнат до самоубийство, затова ние трябва да се стремим да подпомагаме правоприлагащите органи. Заедно с това киберпрестъпленията се увеличават и трябва да си сътрудничим с полицията, прокуратурата и съдебната система, защото често има пропуски в законодателството, което препятства разследването. Ние също искаме държавите да разработят адекватен държавен отговор на тази заплаха. България също е подписала един основополагащ международен документ, според който държавните органи трябва заедно да се опитат да се справят с тези престъпления спрямо деца, ръка за ръка и с НПО сектора. Третата мярка за политика е осигуряване на неприкосновеност на личния живот на децата. Това означава, че правителствата и училищата събират данни за децата и трябва да се осигури защита на тези данни във всички платформи, подчерта Сомарин. Четвъртата препоръка за политика е да се работи по отношение на дигиталната грамотност, за да могат децата да са в безопасност. Децата трябва да знаят към кого да се обърнат при проблем. Препоръчително е да се преподава дигитална грамотност в училище и това да стане още в началото на обучението , в началната степен на образованието. Заедно с това се предвижда и подкрепа на възрастните, има добри програми за това. Но децата на първо място трябва да се научат да защитават собствената си неприкосновеност, да ги учим на толерантност в интернет. А и ние трябва да се замислим дали не разкриваме без да искаме информация за децата си, това е също въпрос на умения и знания, каза Клара Сомарин. Родителите, децата и преподавателите трябва да получат обучение за цифровите технологии, защото трябва да са наясно със защитите и паролите. Насърчаваме държавите да поставят децата в центъра на всяка една дигитална политика, която разработват, подчерта представителят на централата на УНИЦЕФ.

Докладът „Състояние на децата по света през 2017 г.” изследва начините, по които дигиталната технология вече е променила живота на децата и техните житейски шансове, и какво може да донесе бъдещето.

Ако се използва правилно и е общодостъпна, дигиталната технология може да промени правилата на играта за социално изключените деца – независимо дали поради бедност, раса, етническа принадлежност, пол, увреждане, разселеност или географска изолация, свързвайки ги със свят на възможности и предоставяйки им уменията, от които се нуждаят, за да бъдат успешни в един дигитален свят. Ако обаче не разширим достъпа до нея, дигиталната технология може да създаде нови разделения, които не позволяват на децата да реализират своя потенциал. И ако не действаме сега, за да сме в крак с бързите промени, рисковете онлайн могат да направят уязвимите деца по-податливи на експлоатация, злоупотреба и дори трафик, както и да доведат до по-трудно доловими заплахи за тяхното благополучие. Този доклад призовава за по-бързи действия, целенасочени инвестиции и засилено сътрудничество в защита на децата от вредите от един по-свързан свят, като същевременно се използват възможностите на дигиталната епоха за облагодетелстване на всяко дете.

Дигиталната технология вече е променила света – и тъй като все повече деца по света са онлайн, тя във все по-голяма степен променя детството.

Младите хора (на възраст 15–24 години) са най-свързаната възрастова група. В световен мащаб 71% от тях са онлайн, в сравнение с 48% от общото население. Един на всеки трима интернет потребители в света е дете или подрастващ под 18-годишна възраст. Все повече доказателства сочат, че децата имат достъп до интернет от все по-ранна възраст. В някои държави е вероятно децата на възраст под 15 години да използват интернет, колкото възрастните над 25 години. Смартфоните подхранват т.нар. култура на спалнята, като онлайн достъпът за много деца става по-личен, по-интимен и по-слабо контролиран. Свързаността може да промени правилата на играта за някои от най-маргинализираните деца в света, като им помогне да реализират своя потенциал и прекъсне междупоколенческите цикли на бедност.

Дигиталните технологии предоставят възможности за обучение и образование на децата, особено в отдалечени региони и по време на хуманитарни кризи. Дигиталните технологии също така позволяват децата да получат достъп до информация по въпроси, които засягат техните общности, и могат да им осигурят определена роля за решаването им. Дигиталните технологии могат да осигурят икономически възможности, като предоставят на младите хора варианти за обучение и услуги за намиране на работа, както и чрез създаване на нови видове работа.

С оглед подобряване на обучението информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в образованието трябва да бъдат подкрепени с обучение за учители и подходяща образователна среда.