Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"На село" в Черноок

43
с.Черноок
Снимка: Румен Сарандев

Село Черноок е в община Провадия и е последното село на Варненска област – намиращо се на границата с област Шумен. Разположено е в гънките на Славейковския балкан и може би точно затова местните толкова много го харесват – заради чистия въздух. Тишината е в изобилие, движение по пътищата почти липсва, липсва обаче и онзи селски живот, който се е запазил в други села, които са по-близо до голям град или до морето.

Като накрай света е село Черноок. Годините са отнели много от това, което е имало и за което сегашните му жители разказват с тъга и носталгия. Останало е малко – едно кметство, едно читалище и един магазин. Има и джамия, но вече няма кой да я отвори. Никога не е имало църква. Известно време такава е била приспособена в сградата на бившето училище, сложили дори и камбана, но след като българите драстично намаляват вече никой не влизал в нея. Сградата се срутила, а миналата година откраднали и камбаната.

Днес повечето жители в селото са мюсюлмани. Не че има много жители – останали са около 100-ина постоянно живеещи. На 10 март отново ще избират кметски наместник, защото на балотажа миналата година кандидатите – съответно от БСП и ДПС, получават по 54 гласа.

Доскоро местна забележителност е била вековно дърво – обикновен летен дъб на над 350 години. Бил е вписан в Държавния регистър под номер 78 и обявен за защитено от закона дърво. Преди няколко години обаче дървото се запалва и изгаря. Никой не знае как. Догадки има, но няма доказателства за умишлен палеж, а и никой не е разследвал какво се е случило. Днес от вековното дърво, което се намира на пътя за селото, са останали обгорели останки.

Според предание в миналото селото се казвало Росица. Населението обаче загива от чумна епидемия. Оцелява само един жител – малко дребно черно човече без брада и коса, на което казвали Кара кьосе. На неговия прякор е наречено селото. С това име то се среща в документи от ХVІІ век до 1934 г.

През 1910 г. Комисия по преименуване на населените места във Варненска област предлага за Кара кьосе названието „Чернок”, с пояснение: „Побългарено”. Сегашното име е въведено през 1934 г. и е близък превод на старото. От 1945 г., името на селото леко е изменено и става Чернооко, а 20 години по-късно е осъвременено на Черноок. Празникът на селото е на Гергьовден, когато се празнува и Хъдърлез. Празнуват заедно – християни и мюсюлмани, организират и конни надбягвания.

Народното читалище „Васил Левски – 1927“ е работещо, но се нуждае от сериозен ремонт. Покривът тече, салонът със сцената не работи, а книгите, около 5000 тома, са преместени на първия етаж в една от съблекалните, за да не се мокрят когато вали дъжд. Местните разказват, че сградата на читалището е собственост на община Провадия. Повече от 20 години от там обещават да я ремонтират, но всичко остава само на думи.

Сега местните имат и друг проблем – липсата на межуселищен транспорт в Провадийско. Очаква се към средата на февруари т.г. нова фирма да извършва услугата, но дотогава възрастните хора имат само една възможност да отидат на лекар в Провадия – да се помолят на по-млад съселянин да ги откара с колата си. Ако намерят доброволец си плащат, като за услугата хора са давали и по 20 лв.

Работеща в селото е земеделската кооперация „Извор“. Имат около 5000 декара земя, на която отглеждат пшеница, слънчоглед, ечемик и царевица. Тя е и основният източник на доходи на местното население.

Срещаме се с жители на селото в читалището. Посрещат ни с домашна баница, сладки и топъл билков чай. Гори печката с дърва, а силният вятър се чува през старата дървена дограма. Разговаряме с баба Златка, Карамфила Станева, Вилдан Алиева и Исмаил Шабан.


Сеил Хасанова е временно изпълняваща длъжността кметски наместник на селото. По нейните думи постоянно живеещи сега са около 100-ина души. По списък са около 150. Имоти се търсят, но няма кой да продава. Местните жители вярвали, че не е правилно да продават бащин имот, но пък вече устроили се на друго място не поддържат родните си къщи и те се рушат. Затова и има много изоставени и съборени къщи в селото.




Лъчезар Иванов е на 60 години, работи като библиотекар от 28 години. Той е и основният човек пренесъл всичките близо 5000 книги от втория етаж на читалището в стая на първия, за да не ги намокри влагата от пробития покрив. Във фоайето на читалището са подредени новите книги. Сред тях е и „Времеубежище“ на Георги Господинов. Всички знаят за успеха на писателя, за наградата Букър, но никой в селото още не е прочел книгата му.


Лъчезар Иванов разказа и за единствения паметник в селото, заради който навремето са асфалтирали улиците.


99 процента от младите хора в Черноок са избрали да живеят в града или са устроили живота си  в чужбина. В самотния 1 процент влиза Айше Ахмед, която е останала, защото се чувства добре на село. Днес е омъжена, има две деца момиче на 5 години и момче на 12. Иска да се занимава със земеделие и от скоро отглежда домати в две оранжерии.


Преди години в Черноок са приготвяли ошав. Това е била напитката, с която са се разхлаждали в горещините на нивата. Който има лозе, приготвя домашно вино и ракия.



Повече сплотеност и желание на хората да участват в общоселския живот е едно от желанията на местните жители. А баба Златка иска да има разбирателство между турци и българи.



Да са живи и здрави всички в село Черноок и да се радват на спокойствие, мир и разбирателство. Да не ги забравят деца и внуци, както и управници. И да намират повече поводи да се събират, да си говорят, да се смеят и веселят.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пейзажи от Варна

НОВИЯТ ДЕН в сряда, 8 май

Поредна серия от дни на безводие в с. Рогачево. За това ни сигнализираха постоянно живеещи в това населено място, които са на сухо от началото на месец май. Причината според тях е старата ВиК инфраструктура и невъзможността да се изгради нов водопровод, за да бъдат включени в него живеещите в района. Репортаж; Репортаж на Мартин Николов от..

публикувано на 08.05.24 в 06:01

"На светло" на Гергьовден

Жителите на варненското село Кичево празнуват Гергьовден с курбан за здраве. В църквата в селото, която е на 167 години, се отслужи света литургия. От 5 часа тази сутрин в двора на храма се вари курбан. Отговорник всяка година по приготвянето му е Пламен Георгиев. Не е местен, не е и именик, но почита Свети Георги и вярва, че българският  борбен дух..

публикувано на 06.05.24 в 14:00

НОВИЯТ ДЕН на 6 май с Иван Барбов

Христос Воскресе! Минути след изгрева на слънцето на Гергьовден, сутрешният екип на Радио Варна ви кани да отбележим заедно празника на любимите честоти. Тримата ефирни юнаци Иван Барбов, Александър Йорданов и звукорежисьорът Петър Венков ще заситят апетита на ранобудните слушатели с богато „радиоблюдо“ от интересни теми и ефирни..

публикувано на 06.05.24 в 06:13

В „Гравитация нула“ на 3 май

„Гравитация нула“ – 3 май 2024 година с Мартин Николов -   Църковните песнопения и съвременността – разговор с диригента на формация „Светоглас“ Милен Иванов; -   За Кафка и неговите „Метаморфози“ – радио лектория на Лиза Боева и Ицко Финци; -   Сборникът „Възкресения“ – повече от Благой Иванов; -   Професор..

публикувано на 03.05.24 в 13:06

"Новият ден" на Разпети петък

За смисъла на Разпети петък ще ни припомни отец Ясен Шинев, а значението, което откриваме в Благодатния огън ще научим от разговора на Даниела Стойнова с варненският митрополит Йоан.  Колко свободни са медиите? В Деня на свободата на печата говорим с журналиста Спас Спасов.  В навечерието на великденските празници признателни пациенти и..

публикувано на 03.05.24 в 06:55

НА СВЕТЛО на 2 май с Валерия Василева

Репортерска проверка за обработката на тревните площи във Варна. Традициите за Великден в село Солник, община Долни чифлик. В рубриката на БНР „Европа – ново поколение“ ще чуем земеделци от Благоевградския регион за проблемите в бранша и очакванията към евроинституциите.   Пламен Узунов - вече добре познат на слушателите ни..

публикувано на 02.05.24 в 13:25
Пейзажи от Варна

НОВИЯТ ДЕН на 2 май, сряда

Трявна е едно от любимите градчета на мнозина. То е събирателен център на хора от големите градове, решили да забегнат в тих и наситен с история район. Няколко са местата, които не трябва да пропускате да посетите, когато се отправите към Трявба – единственият Музей на иконата у нас, както и Музеят на дърворезбата, а от миналата година и на..

публикувано на 02.05.24 в 06:00