Почитаме светите равноапостоли Константин и Елена

Църковният празник е в памет на император Константин и неговата майка Елена.

През 313 година Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.

По време на император Константин християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Тези паметни събития се смятат за най-важните в историята на християнската църква и затова императорът и майка му са канонизирани за светци.

Царуването на император Константин е обвързано с налагането на християнството. Когато е едва на 34 години, Константин поема престола от своя баща и управлява Рим и Византия.

В негова чест новият столичен град е осветен и наречен Константинопол. 

Традицията повелява на празника да се посети църква или манастир. За здраве се оставят дарове на иконите на светците Константин и Елена.

Имен ден празнуват Константин, Елена, Костадин, Костадинка.

сн. Георги Илиев

Друга традиция, свързана с празника, е нестинарството. Езически обичай, който се възражда по време на турското робство и остава жив и до наши дни.

Нестинарството представлява танц с боси крака върху жарава. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Св. Св. Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил).

Подготовката на събитието започва още от ранни зори с „обличане“ на нестинарските икони. Поставя се ярко червен плат, обшит със стари сребърни пари и украсен с цветя.

Темата коментира нестинарката Десислава Жекова за БНР.

“Не помня кога съм се сблъскала с нестинарството. Родителите ми са ми разказвали, че в родата по майчина линия има нестинарки. Беше ми интересно, но тогава не осъзнавах какво означава нестинарство.

Впоследствие се записах да танцувам в ансамбъл “Добруджа“. Може би съм била 3-ти или 4-ти клас. Навремето ходеха по училищата и взимаха децата, които имат дарби за пеене и танцуване.

В ансамбъла започнахме да изучаваме българския фолклор и традиции. Най-интересното ми беше нестинарството. Тогава вече разбрах точно какво е.

След като завърших средно образование, се запознах с нестинари, бяха невероятни хора. Те имаха вила близо до моя роден град – Добрич. Точно покрай едни от празниците – 21 май и 1 юни. Те ме поканиха да гледам, да присъствам на техния танц.

Когато имат нужда да танцуват, те танцуват, не е нужно да има хора, да присъстват други около тях. Правят го заради себе си.

Жаравата ти помага за първото ти влизане. Някои го интерпретират така – жаравата вика нестинарите. Всъщност не знам дали ме вика, или гледайки, имам огромното желание да вляза. И не просто да премина. Нестинарите гледат на жаравата като нещо живо. Усещат я като дух, който трябва да се уважава."