Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Директно от столичната зала „България“

Альона Баева е солист на Радиооркестъра в концерта за цигулка на Албан Берг

Концертът се излъчва по програма „Христо Ботев“ – петък, 28 февруари, начало 19.30 часа

Альона Баева
Снимка: alenabaeva.com

Звездна солистка и изключително интересна програма от рядко изпълнявани творби предлагат този петък (28 февруари) от 19.30 часа на своята публика радиосимфониците и техният главен диригент – Марк Кадин. Ричеркар из „Музикална жертва“ на Йохан Себастиан Бах в оркестрация на Антон Веберн и Клавирен квартет №1 в сол минор, опус 35 от Йоханес Брамс в оркестрация на Арньолд Шьонберг са две от произведенията, включени във вечерта, а освен тях ще прозвучи Концертът за цигулка на Албан Берг в интерпретация на възхитителната Альона Баева – една от най-ярките и талантливи млади руски цигуларки.

Альона Баева е родена през 1985 година в киргизкия град Ош в семейство на музиканти. Забелязвайки прекрасната памет и способността точно да възпроизвежда чутите само веднъж мелодии, на 5 години тя постъпва в музикалното училище „Сергей Прокофиев“ в класа на Олга Николаева. През 1994 година е забелязана от водещия руски професор Едуард Давидович Грач, и година по-късно по негова покана се мести със семейството си в Москва. Приета е в Централното музикално училище към Консерваторията „Чайковски“, което завършва през 2002 година. На 12 години печели Международния юношески конкурс за цигулари в Клостер-Шонтал, на 14 – Международния конкурс за цигулари „Тадеуш Вронски“ във Варшава (като е и най-младата участничка в конкурса), а през 2001, още ученичка в десети клас, става победителка и печели златен медал и девет специални награди на престижния конкурс „Виенявски“ в Познан (Полша). През 2004 побеждава на Втория Московски конкурс „Паганини“, което ѝ дава право да свири в продължение на една година на цигулка Страдивари, принадлежаща на Хенрик Виенявски, а през 2007 – на Международния конкурс в Сендай, Япония, където ѝ е присъдена първа награда и наградата на слушателите. През 2007 завършва Московската консерватория в класа на Едуард Грач. Работи под ръководството на Шломо Минц на майсторските класове в Израел „Кешет Айлон“ от 2001 до 2006, което оказва огромно влияния върху развитието ѝ като музикант: там се занимава под ръководството на една от най-великите цигуларки на 20-и век Ида Хендел, общува с Иври Гитлис (цигулка), Итамар Голан (пиано) и други изтъкнати музиканти. През 2003 година по покана на Мстислав Ростропович заминава за Париж и взема уроци при проф. Борис Михайлович Гарлицки, което оказва по-нататъшно влияние върху любовта и привързаността на цигуларката към европейските ценности.
През 2006 за първи път изпълнява Симфония-концертанте за цигулка и виола на Моцарт заедно с Юрий Башмет, след това има множество съвместни концерти с Маестрото – от камерна музика до Двойния концерт на Бритън. От 1995 г. участва в международния музикален фестивал в Тур, Франция,  „Звездите на белите нощи“ в Санкт-Петербург и „La Folle Journée“ – Нант. От 2006 участва в ежегодния международен музикален фестивал „Крешендо“.

Альона Баева свири на цигулка „ex-William Kroll Guarneri del Gesù“ от 1738, предоставена ѝ щедро от анонимен дарител с любезното съдействие на J&A Beares.

„Музикална жертва“ на Йохан Себастиан Бах е създадена през 1747 година, когато композиторът отива при сина си Карл Филип Емануел, назначен за клавесинист в Капелата на пруския крал Фридрих Втори. Веднага след пристигането му, Фридрих Втори го извиква в двоцера си в Потсдам и му изсвирва тема, върху която Бах импровизира. Връщайки се в Лайпциг, Йохан Себастиан Бах пише върху тази тема серия произведения, обединени не толкова от единна поетична идея, колкото – от един стил. Посещението при Фридрих Втори – меломан, флейтист и композитор-дилетант, е само външен повод. „Музикална жертва“ е създадена (и за това свидетелства нейното съдържание!) под въздействие на вътрешната духовна потребност на Бах и ярко илюстрира еволюцията на неговия метод и стил през последните години.

Оркестрацията на Антон Веберн на шестгласния Ричеркар от „Музикална жертва“ е направена през 1935 година и е наречена „Транскрипция върху Йохан Себастиан Бах: фуга за 6 гласа из „Музикална жертва“. В едно свое писмо до Херман Шерхен, отпечатвано многократно след първото му публикуване през 1955, композиторът казва, че онова, което е искал, е да изведе музиката от нейното езотерично абстрактно представяне и да я направи жива и разбираема, доближавайки я до слушателя. „Моите оркестрации се опитват да разкрият взаимовръзката на мотивите“ – казва Веберн. – Това невинаги е лесно. Освен това се стремя, разбира се, да покажа как аз самият виждам характера на произведението“. Веберн е знаел, че това е рисковано начинание, тъй като той изважда фугата от духовния и емоционален свят на нейния създател. Този риск несъмнено съшествува и при всяко изпълнение на пиано, но при оркестрацията се умножават рисковете за отдалечаване от оригинала.

Концертът за цигулка на Албан Берг е едно от най-одухотворените и поетични произведения на 20-то столетие. Написан е по поръчка на Луис Краснер, който е и негов пръв изпълнител . Концертът е създаден през 1935 година и е последната завършена творба на композитора. Правейки крачка назад, към традициите, Берг балансира на границата между 12-тоновата и тоналната музика, не се срамува от чистите интервали и хармоничните съзвучия, ритмите на лендлера и виенския валс, а във втората част въвежда баховия хорал „Es ist genug“. Всичко това придава на музиката ярка образност: композиторът-авангардист се е погрижил да „хвърли мост“ от новата музика към обезкуражената публика. Концертът е посветен на „паметта на ангела“ – докато Берг работи над него, умира 18-годишната дъщеря на Алма Малер и Валтер Гропиус. Но мнозина виждат в него и „двоен реквием“ – според тях, докато го е писал, на Берг са му минавали през главата мисли и за неговата собствена близка кончина. Концертът е изпълнен за първи път в Palau de la Música Catalana на 19 април 1936 година, след смъртта на композитора, от Луис Краснер и оркестър „Пау Казалс“, дирижиран от Херман Шерхен.

Първият клавирен квартет на Брамс е написан през 1861 година. Младият по онова време композитор се намира в период на активно творческо търсене и камерно-инструменталната музика за него е своеобразна „творческа лаборатория“. В написаните немалко ансамблови произведения вече се набелязва характерният „брамсов емоционален строй“, който съчетава елегичност със поривистост на чувствата. Почти симфоничната мащабност в това произведение се съчетава с тънкост на мотивното развитие. Брамс се опира на традиционните образци, но третира формата доста свободно. Образният строй на квартета е точно толкова многообразен, колкото и неговият тематизъм: в него има и тревога, и патетика с трагичен отенък, и и безметежна радост. А в музикалната тъкан са вплетени унгарски интонации, които сякаш предусещат появата на „Унгарските танци“. Особено ярко „унгарският дух“ се усеща във финала на квартета.
През  1937 година Шьонберг оркестрира първия клавирен квартет на Брамс. Своеобразното произведение често е наричано „Петата симфония на Брамс“. Твърдата ръка на Шьонберт не разваля музиката, но й добавя острите багри на 20-и век.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Веселин Тенев, личен архив

Психично здраве и ангажирана електронна музика (II част)

Продължават срещите на „Аларма“ с д-р Веселин Тенев , легенда от даркуейв-квартета „Мъртви поети“ и от ефира на програма „Христо Ботев“ в близкото минало и лекар-психиатър на първа линия в Айова Сити (и композитор на електронна музика в свободното си време). Водещата Милена Воденичарова и редакторът Цветан Цветанов разговарят с него дистанционно за..

публикувано на 01.06.20 в 18:05

Програма на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 юни 2020

1 юни Изпълнения на Бароков оркестър „La Cetra“ – Базел. Диригент Морис Щегер. 3.00 часа – Франческо Мария-Верачини Увертюра №6 в сол минор „Дрезден“. 3.12 часа –Йохан Адолф Хасе (1699-1783), Флейтова кантата. Солист – Морис Щегер (рекордер). 3.22 часа –Антонин Дворжащ (1841-1904), Струнен квартет №12 във фа мажор, опус 96 „Американски“. Изпълнява..

публикувано на 01.06.20 в 12:02
Дитрих Фишер-Дискау

Дитрих Фишер-Дискау като Дон Жуан в едноименния шедьовър на Моцарт

Дон Жуан е една от коронните роли на прославения немски баритон. Записът, който ще звучи в съботната вечер е осъществен през 1958 година за фирмата Deutsche Grammophon. Ференц Фричай е на диригентския пулт. Двамата с Дискау се срещат десет години по-рано на сцената на Берлинската опера в постановка на „Дон Карлос“ от Верди. В ролята на маркиз Поза се..

публикувано на 30.05.20 в 08:55

Изложба за постановката „Орфей и Евридика“ на Пловдивската опера в София

Изложба с фотографии, запазили постановката на Стефано Пода на операта „Орфей и Евридика“ на Кристоф Вилибалд Глук, която беше акцент в програмата на летния фестивал „Опера опън“ на Античния театър в Пловдив, се организира от  2 юни в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ . Нейното осъществяване беше възможно и заради факта, че Пловдив беше..

публикувано на 29.05.20 в 08:25
Театрален афиш на операта „Дон Жуан” във Виена, 1788 г.

„Дон Жуан”, весела драма в две действия от В. А. Моцарт (съдържание)

Либрето:  Лоренцо да Понте  Действащи лица:  • Дон Жуан – баритон  • Командорът – бас  • Дона Анна, негова дъщеря – сопран  • Дон Отавио, годеник на Дона Анна – тенор  • Дона Елвира, изоставена любима на Дон Жуан – сопран  • Лепорело, слуга на Дон Жуан – бас  • Мазето, селски момък – баритон  • Церлина, годеница на Мазето –..

публикувано на 28.05.20 в 12:01