Днес, повече от всякога, се обръщаме към науката и търсим решения, свързани не само с кризата, причинена от Covid-19, но и с още по-всеобхватната и застрашителна климатична криза.
Учените търсят по-екологични и щадящи околната среда, както и работната сила, начини за производство на енергия.
Такъв проект е „Oxymet – екологична батерия магнезий-въздух за индустриално приложение“. За да произвежда ток на батерията са ѝ нужни магнезий, въздух и солена вода. Според учените този тип батерии са безопасни, а вложените в тях суровини са евтини, защото магнезият е 1000 пъти по-разпространен в земната кора. Той е безвреден за околната среда. Същевременно с това батерията магнезий-въздух е и изключително безопасна за използване.
„Батерията има приложение в електрическия морски (речен) транспорт, водни (подводни) дронове и водолазно оборудване“, обясняват от Института по електрохимия и енергийни системи към БАН.
Но не само, ако сте любители на дивото къмпингуване, например, с подобна батерия, бихте могли да зареждате фенерите, лампите, телефона, лаптопа, фотоапарата си, като същевременно не замърсявате околната среда.
Авторът на проекта д-р Илиян Попов е един от двамата носители на наградата „Предприемач в науката“ за 2020 година. Той е главен асистент в Института по електрохимия и енергийни системи при БАН, доктор по Електрохимия и химични източници на ток, магистър по Електрохимия и защита от корозия, инженер-химик, завършил ХТМУ.
Със средствата от наградата на фондация „Карол Знание“ д-р Попов закупува 3D принтер и вече изработва първите експериментални клетки метал-въздух. 3D принтирането позволява да се замени дългия и скъпо струващ конвенционален процес на разработка и проектиране на новото изделие.
Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния ѝ път в образователната система е вълнуващ разказ за амбиция, смирение, упорит труд, осъзнати цели, кураж, последователност и огромна любов към хората. Завършила е лингвистика и журналистика в..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Човекът се ражда от човека. "Фениксът се ражда не от яйце, а от пепелта" (Кирил Кадийски) . Поетът се ражда от поезията. В печалния ден, в който Божият..
Колко е голямо предизвикателството да правиш игрално кино по българската литературна класика – разговор в "Артефир" с Магдалена Ралчева , режисьор и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg