Как така нямаш телевизор, накъде гледат всички мебели у вас? – това е реплика на Джоуи Трибиани – един от героите на прочутия сериал „Приятели“. А преди мебелите да се насочат към тв екрана, семействата са се събирали на голямата баварска маса във вестибюла, за да научат от радиото всичко, което се случва по света.
Промените в света променят и домовете ни. Голямото затваряне ги натовари с нови функции – на офис, класна стая, спортна площадка, кабинет – понякога по едно и също време.
Удобно, а не ефектно
„Вече не е толкова важно как изглежда диванът, а колко дълго може да се седи удобно на него – отбелязва Цветана Шипкова, главен редактор на списание „Мебелен дизайн“. На преден план излезе функционалното и удобно жилище. Дизайнерите бързо се насочиха към създаване на многофункционални мебели, които лесно се трансформират от работна площ в маса и т.н. Появи се и тенденцията да работим прави.
Модата на отворените пространства, в които се влиза направо в дневната, без антре, отминава. Появи се необходимостта от по-безшумни домашни електроуреди и дори от шумоизолиращи прегради, което дори отвори нужда от саунд инженери.
Малкото е повече
Ще притежаваме по-малко, но по-удобни и функционални мебели, а и вещи като цяло. Не е лошо да преосмислим навика си да трупаме вещи и да държим предмети единствено заради сантименталната им стойност.
Друга тенденция, която беше започнала преди пандемията, но избуя, е нуждата от зеленина. Може да са декоративни растения, подправки или дори зеленчуци. Хубаво е да поканим природата в дома си, независимо дали разполагаме с градинка, балкон или само с перваза на прозореца.“
Ако трябва да обобщим – принципът „малкото е повече“ се изпълва с ново съдържание, а ако успеем да поканим и природата у нас – ще живеем по-добре.
Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния ѝ път в образователната система е вълнуващ разказ за амбиция, смирение, упорит труд, осъзнати цели, кураж, последователност и огромна любов към хората. Завършила е лингвистика и журналистика в..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
"Смятам, че художникът е наблюдател на заобикалящия го свят, който се опитва да анализира онова, което вижда. А ако наблюдаваш нещо дълго време, започваш..
В навечерието на Възкресение Христово ви предлагаме вечер с кантатно-ораториална музика от Специалния ден на Еврорадио, посветен на Страстната седмица и..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg