Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сийка Петрова – певицата, посветила живота си на сцената

Снимка: operasofia.bg

30 април е датата, на която през 1914 се ражда една от най-големите български оперни певици – Сийка Петрова. В продължение на 30 години тя е от любимките на софийската публика с огромен репертоар - сопранови и мецосопранови роли от най-големите заглавия из оперната литература.

След завършването на гимназията младата Сийка иска да учи медицина и музика. Бързо разбира, че трябва да избере едно от двете. Уроците по пиано, които е взимала не са достатъчни, за да се подготви за изпитите в Музикалната академия и това много я тревожи.
Един следобед докато се разхожда тя вижда мъж да раздава рекламни листовки на частна Консерватория основана от проф. Димитър Радев. Това е нейният шанс! Родителите ѝ обещават да покрият високата такса за обучение, но при условие, че учи за учителка по музика, а не за оперна певица. Момичето не се замисля и се съгласява веднага, тъй като не смята, че някога ще стигне до сцена.
След една година усилена подготовка в Консерваторията тя преминава успешно конкурсния изпит в Музикалната академия и Христина Морфова я взима в своя клас – мечтата на всички кандидати.

Вече като студентка Петрова си спомня: „Бях във втори курс на Академията, когато една сутрин в едно от междучасията, както учих на пианото песните на Вагнер, дойде моята колежка колоратурката Бойка Константинова-Лолова, удари ме по рамото и ми каза императивно: „Утре ти ще се явиш на конкурса в Операта!“. Аз възразих твърдо, като казах, че не смятам, че имам такива данни, не съм и готова, а съм дала и обещание на моите родители, че ще уча музика за гимназиална учителка. Но Бойка Константинова ми написа молбата и само след часове отидохме заедно в Операта.“

От 86 кандидати приемат 7. Първа в списъка е Сийка Петрова. По-късно певицата споделя, че постъпването ѝ като стажант-артист в Операта е може би един от най-щастливите моменти в живота ѝ.

Елза е първата ѝ голяма драматична роля. Адам Должицки, който по това време е главен диригент в операта ѝ казва: „Вие сте Вагнерова певица“. Тя се появява в театъра, в момент в който има голяма нужда от глас като нейния – силен, с красив тембър и възможност за много нюанси. След смъртта на Цветана Табакова в Операта няма певица, която да поеме голяма част от нейния репертоар.
Започват усилени репетиции на „Лоенгрин“, но за нещастие Доложицки внезапно се разболява и умира малко преди спектаклите. Министерството на просветата и управата на Операта канят световно известния диригент Емил Купер, който да довърши репетиционния процес и да води представленията.

Сийка Петрова е единствената нова в състава, сама на роля и едва на 21 години. Резултатът – документиран от Михаил Хаджимишев във вестник „Днес“ от 20 октомври 1937 година: „Появяването на госпожица Сийка Петрова в голямата роля на Елза се посрещна с изблик на голяма радост. Всички почувстваха, че се изпълва една голяма празнота в нашата опера след тежката загуба на Цветана Табакова. Петрова има гласа, от който най-много се нуждае операта: младо лирико-драматично сопрано с изключителен, красив тембър, широта на тона и обема.“

В първите три години в Софийската опера Сийка Петрова прави 8 големи роли и пее в Реквием от Моцарт. В четири от ролите – Елза в „Лоенгрин“, Елизабет в „Танхойзер“, Миртокле в „Мъртви очи“ и Феврония в „Невидимият град Китеж и девицата Феврония“ тя няма дубльорка.
Емил Купер ѝ издейства командировка в Париж. Той смята, че всеки артист трябва да посети френската столица. Това е първият път, в който младото момиче се разделя с близките си и напуска България. Тя разказва, че Париж я очаровал с мащаба си, с културните си паметници, с Лувъра. Често гледа спектакли на Гранд опера.
Купер ѝ съдейства да започне уроци при една от певиците в Парижката опера – Ритер Чиампи, която остава силно впечатлена от таланта и опита на младата Сийка Петрова.
На 3 септември 1939 година се налага Петрова да напусне Париж заради войната.

След като се прибира, тя веднага се връща към работата си в Операта и влиза във вече поставената „Русалка“ на Драгомижски с огромен успех.
Следва Сента в „Летящият Холандец“, която изпълнява и 19 години по-късно на премиерата на новата постановка. Тогава Драган Кърджиев често ѝ повтарял: „Покажи тази сцена, покажи онази сцена, ти нали си ферзухефогел“ (опитно птиче).

Тя вече е нарочена за Вагнерова певица и ръководството решава да я изпрати на втора специализация, но този път в Берлин, а по-късно прекарва и две лета в Залцбург.

С възрастта се променя и характерът на гласа на певицата. Тя започва да изпълнява големи мецосопранови роли – Амнерис, Азучена, Еболи...

На 6 май 1967 година именно с Амнерис, Сийка Петрова слага край на триумфалната си кариера на сцената на Софийската опера. Още няколко години продължава с концертна дейност, работи и като вокален педагог.

След като слиза от сцената се обръща към миналото си с много силни емоции: „Трънливият път, по който вървях, прегърнала и притиснала здраво до гърдите си любимото изкуство свърши! Пътят свърши, но любовта, силна до болка, остана!“

Изпълнения на оперната певица Сийка Петрова може да слушате на 12 март от 23 часа по програма „Христо Ботев“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кубинският перкусионист Роландо Пеласио в България

По покана на фондация "Вирул" и българския перкусионист Георги Попов в София пристигна Роландо Пеласио, един от най-талантливите кубински перкусионисти на своето поколение. Кубинският музикант, свирил с легендарни групи като Buena Vista Social Club, Afro-Cuban Allstars и Conjunto Chapotin, ще бъде водещ на тридневен уъркшоп по афро-кубински перкусии в..

публикувано на 02.05.24 в 08:55

Всички в джаза

Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..

публикувано на 30.04.24 в 16:43

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2024 г.

1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..

публикувано на 30.04.24 в 07:50

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45