Навършват се сто години от рождението на Катя Вълева. Името ѝ вероятно не е познато на ценителите на музиката, но е свързано с някои от най-прочутите български оперни певци.
Подготовката на ролята, изработването на отделните фрази, съставянето на цялостната концерция за музикалното изграждане преди началото на работата с диригент и режисьор, дори и най-големите оперни певци изработват с пианисти. Във всеки оперен театър има такива корепетитори, които са изцяло в помощ на певците, хора и балета. Имената им се поставят в дипляните за спектаклите и така публиката научава за тяхната всеотдайна работа. Много от тях освен като пианист-акомпанятори се изявяват и на концертния подиум като партньори на оперните певци, готови да подготвят камерни програми. В историята са известни сценичните дуети между Лиляна Барева и Петър Щабеков, Елена Миндизова - Благовеста Карнобатлова, Реса Колева - Лиляна Байнова, Павел Герджиков - Вера Баева, както и много много други срещи на известните ни и обичани певци.
В историята на българския оперен театър името на Катя Вълева стои наравно в тези на Катя Попова, Юлия Кираджиева, Райна Стоянова, Юлия Винер-Ченишева, Надя Афеян, Милкана Николова и др. С тези певци тя е осъществила много концерти и записи.
Но това е само част от творческата биография на Катя Вълева. Другата, скрита и тиха е работата като корепетитор в Софийската опера и в Музикалната академия. Това се безброй часове прекарани в постоянна работа над всеки тон с десетки певци. Списъкът ще продължи с Павел Герджиков, Стефка Евстатиева, Кирил Манолов и още много, много други, които са включени със спомени и разкази в книгата, която предстои да издаде проф. Юлиян Куюмджиев.
Какво разказа той може да чуете в звуковия файл.
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..
1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..
В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
