Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Петър Евтимов: За астробиологията като наука

Нова магистърска програма по астробиология в СУ

Снимка: Pixabay

СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия. За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет.

В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука: "Науката астробилогия се занимава с три големи направления – адаптацията на човека и живите системи към условия, различни от тези на планетата Земя; търсенето на живот във Вселената, включително и в рамките на нашата Слънчева система; произхода на живота в по-широкия контекст на Космоса."

д-р Петър ЕвтимовПо думите на учения основен тласък в астробиологичните изследвания дават космическите мисии от средата на миналия век до днес. "Това, което може да се каже, е, че тепърва ни предстоят много вълнуващи времена", заявява гостът.

Д-р Евтимов дава пример за две мисии, пряко свързани с търсенията на науката астробиология. Космическият телескоп на НАСА "Тес" е изстрелян в Космоса, за да открие планети с потенциал за живот, принадлежащи към други слънчеви системи (екзопланети). HPF (Habitable Zone Planet Finder) е мисия на НАСА, която проучва зоните на обитание в нашата галактика, като основно условие за живот би било наличието на вода в течно агрегатно състояние.

Мисията Dragonfly, която по план трябва да стартира през 2027 година, ще изпрати квадракоптер на Титан – най-големият спътник на Сатурн. Д-р Евтимов обяснява, че Титан по своята структура прилича на планетата Земя в нейния ранен период. Целта на учените е да отговорят на въпроса какви са били условията за възникване на живот върху младата Земя и как са се подредили обстоятелствата, за да се случи това. По думите на д-р Евтимов хората сме любопитни по природа и, за да оцелеем като вид, трябва да бъдем смели в космическите изследвания и да започнем да осъществяваме и пилотирани мисии.

В създаването на програма "Астробилогоия" екипът на СУ е следвал примерите на най-добрите магистърски програми в света. На територията на Европа това е една от пилотните програми в това направление, допълва д-р Евтимов. В програмата са включени курсове на Факултета по биология, Факултета по химия и фармация, Факултета по физика, Факултета по геология и география, както и два курса на Философския факултет.

Програмата е отворена за студенти, завършили бакалавърска степен в един от природните факултети. Наличието на философските курсове – "Философия на науката" и "Интелигентни форми на живот" – е свързано с начина, по който организираме погледа си към цялата научна сфера, казва д-р Евтимов.  

Относно възможностите за професионално развитие след завършване на магистърската програма "Астробиология", д-р Евтимов вижда широк потенциал. Младите специалисти биха могли да работят към Европейската космическа агенция или друга световна космическа агенция, да продължат изследванията си в институтите на БАН или да инициират свой собствен бизнес в сферата. Всичко изброено е начин нашето присъствие в Космоса да се обнови и разшири, заявява д-р Евтимов. 

За всички желаещи да се запишат в програмата първото и най-важно условие е да обичат биологията и Космоса.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

Снимки – Pixabay и личен архив
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Директивата на Съвета на ЕС за борба с насилието над жени и деца

На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..

публикувано на 14.05.24 в 13:25

Еврика! Успешни българи: Баян Гечев

Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..

публикувано на 13.05.24 в 17:05
доц. Ваня Мичева

Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...

публикувано на 13.05.24 в 16:07

Фолклорните области на България: Епизод 2 – Странджа

Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..

публикувано на 13.05.24 в 15:10

Дешка Кротева – за живота с чувство за хумор

За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..

публикувано на 12.05.24 в 08:45