Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Райна Кабаиванска за работата с младите певци по време на майсторските класове в София

10
Снимка: operaroma.it

„Красотата е морал. Грозното, което ни обгражда, е знак за една неморална липса на красота, на изкуство. Изкуството ни въздига и ни помага да надживяваме грозотата на материалното. Съществуват артисти, изцяло отдадени на собственото си творчество, които на всяка цена търсят пълна реализация, жертвайки чувства и лични емоции за изкуството. Те заслужават уважение, но аз предпочитам красотата на равновесието, любопитството към всички прояви на живота, смелостта към различните експерименти.

Изкуството трябва да разказва нашите надежди, нашия начин да гледаме на света. То трябва да бъде щедро и всеотдайно. Да не крие нито съмненията, нито несигурността ни. … Артистът трябва да има самотната смелост на красотата, смелостта да се бори за идеали. Ние не можем да живеем без играта на фантазията, без свободата на въображението, не можем да бъдем затворници на реалността. Изкуството е винаги срещу конвенционалното и баналното. То ни учи на нетърпимост, разкрива ни живота и в същото време ни прави негови съдници. Изкуството е критичната съвест на света…“ Това е част от словото, което Райна Кабаиванска произнася на 11 март 1998 г. по време на церемонията за присвояването ѝ на званието „доктор хонорис кауза“ на НБУ.

Три години след това се провежда първият майсторски клас на певицата.

В звуковия файл чуйте какво сподели Райна Кабаиванска за началото на тази всеотдайна среща с младите оперни певци от цял свят.

„Основна ценност на университетското образование е създаването и развитието на школи на големите имена в науката и изкуството. Днес музикалният и академичният свят говорят за Школата на Райна Кабаиванска, която повече от двадесет години преподава на по-младото поколение свои колеги огромното наследство на класическия оперен театър“ – пише д-р Георги Текев в специалното луксозно издание на албума, посветен на майсторските класове.

Д-р Текев е изпълнителен директор на НБУ, член на настоятелството на университета, мениджър и създател на майсторския клас. Спомня си, че организирането и началото на тези класове е отнело няколко години. Освен с организацията и самото провеждане на курсовете тук в София и в Италия, той следи развитието на всеки един от младите певци, а когато е възможно, присъства на техни участия тук и по света.

За тази година отново е планирано през месец септември в София да пристигнат певци, които да работят с Райна Кабаиванска. След това всеки един от тях получава различни стипендии – за цялостен курс в академията в Модена, където да работи с певицата; за различен период от време, през който да бъде неин студен тук или в Италия и др. Майсторският клас отново ще бъде в Софийската опера. Вече са проведени разговори с акад. Пламен Карталов. Софийската опера също е отколешен партньор на майсторските класове. Освен че те се провеждат в сградата на операта, освен че Гала концертът е с участието на Оркестъра на операта, студентите на Райна Кабаиванска редовно участват в спектакли на театъра. Публиката ги е аплодирала в „Бохеми“ и „Турандот“ на Пучини, „Вертер“ на Масне, „Дон Паскуале“ на Доницети, „Трубадур“ на Верди и др.

Самата Райна Кабаиванска е много горда със своите ученици, които вече пеят по цял свят. „Някои имат по-големи партии, други пеят в по-малки, но за мен е важно, че те вече са взели хляба в ръцете си“.

Чуйте какво още казва Райна Кабаиванска.

Първият майсторски клас се провежда от 15 до 24 септември 2001 г. в Националната художествена галерия. Участват оперни певци само от България. Сред тях са Ина Кънчева, Цветана Бандаловска, Камелия Кадер, Илиана Селимска и др. Гала концертът е в Софийската опера, на пулта е Найден Тодоров, който с малки изключения и до днес е редовен диригент на тези събития. Пианист-акомпанятор от самото начало е проф. Боряна Ламбрева. Много от участниците в първите класове вече са утвърдени певци. Ето и няколко имена – Прити Йенде, която днес е световна звезда, Вероника Симеони, Мария Агреста, Андреа Каре, Марили Санторо, а българските участници са сред водещите солисти в театрите в страната. Към изброените малко по-горе имена добавяме още няколко – Добрина Икономова, Мария Радоева, Пламен Кумпиков, Яница Нешева, Делян Славов, Марк Фаулър, Александър Носиков, Константин Мечков, Диана Василева, Иво Йорданов, Марияна Панова, Вера Гиргинова, Нона Кръстникова, Веселин Михайлов, Йоана Кадийска и др.

На 25 ноември 2022 г. в Римската опера предстои честване на Райна Кабаиванска.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Всички в джаза

Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..

публикувано на 30.04.24 в 16:43

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2024 г.

1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..

публикувано на 30.04.24 в 07:50

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15