Архитектура в търсене на бъдещето

На 18-ото Международно архитектурно изложение във Венеция Българският павилион привлече вниманието на медии и посетители с инсталацията, посветена на демографските промени в Източна Европа "Образованието е придвижване от тъмнина към светлина". Тя работи със следите от отминалия вече живот в обезлюдени български села и особено с образите на изоставените училища в страната. "Образованието е придвижване от тъмнина към светлина" е изследване на бъдещето, белязано от упадък на градовете и бягство от селските райони. Автори на проекта са архитектите от архитектурно бюро POV Борис Тикварски, Божидара Вълкова, Мария Гяурова, в екип с Майк Фрич, дизайнерът Костадин Кокаланов и белгийският фотограф Александър Дюмарей.

Проектът, който бе избран след национален конкурс, организиран от Министерството на културата, Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите, предизвика полярни реакции в България – едни го оцениха веднага заради точността, с която напипва един от големите демографски проблеми на Източна Европа, други не одобриха факта, че на Венецианското архитектурно биенале страна изпраща не най-впечатляващите си образци на авангардна архитектура, а артинсталация, коментираща социалната ни действителност.

"Образованието е придвижване от тъмнина към светлина" обаче бързо бе забелязан от специализираните медии след откриването си на 18 май. Българският павилион в Биеналето за архитектура във Венеция бе класиран от престижното издание Artribune в Топ 10 на най-впечатляващите експозиции на световното изложение. В "Артефир" арх. Борис Тикварски разказва повече за българското участие на биеналето и връзката му с централната концепция на изложението, формулирана от кураторката Лесли Локо под мотото "Лаборатория на бъдещето".

Чуйте арх. Борис Тикварси в „Артефир“.