Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тровят въздуха и водите ни

ТЕЦ "Марица изток 2"
Снимка: БГНЕС

Разрешителното на ТЕЦ "Марица изток 2" е горещият картоф, който българските институции си прехвърлят. След четиригодишна съдебна битка и решение от Европейския съд, българският Върховен съд (ВАС) отказва да вземе решение по делото по същество и на основанието на формални нарушения го връща в Стара Загора за повторно разглеждане от местния административен съд.

Делото беше заведено от екологичните организации "Грийнпийс – България" и "За Земята" в началото на 2019 г., след като Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) позволи на теца да не спазва новите по-строги екологични норми за замърсителите серен диоксид и живак. Повод за делото беше разрешителното за работа, което ТЕЦ "Марица изток 2" получи в края на 2018 г. Това разрешително даде право държавната въглищна централа да изхвърля почти двойно над разрешеното количество серен диоксид.

България нарушава европейското законодателство, като позволява на "ТЕЦ Марица изток 2" да замърсява със серен диоксид без краен срок и без план за справяне с вредните емисии. Това е заключението на Съда на ЕС от март 2023 г. 

Тогава Съдът на ЕС отсъди в полза на правото на всеки да живее в чиста и здравословна околна среда и създаде прецедент за още дела срещу замърсителите.

Решението на ВАС от 31 юли е окончателно и не подлежи на обжалване, но съдебният спор ще продължи пред Административния съд в Стара Загора, чието решение отново може да бъде обжалвано пред върховната инстанция.

Междувременно ТЕЦ "Марица изток 2" ще продължи да се възползва от изключението от нормите за замърсяване въздуха, което ѝ позволява да отделя серен диоксид близо два пъти над допустимото и живак – над четири пъти.

Десислава Микова
Подробности чуйте в разговора с Десислава Микова
, от "Грийнпийс – България".


Докато ВАС си затваря очите пред сериозния проблем с продължаващото токсично замърсяване на въздуха в района на ТЕЦ "Марица изток 2", прокуратурата в Смолян образува досъдебно производство по случая със замърсяването на река Девинска

На 4 август отпадъчните води от дейността на фирма за бутилиране на минерална вода в Девин причиниха смъртта на стотици риби в река Девинска. Била е унищожена  популацията на македонска пъстърва и маришка мряна в участък от 3 км между град Девин и язовир Цанков камък. "Заустените отпадъчни води са били от производствената дейност на предприятието и с битово-фекален характер – от поддържането на санитарно-хигиенните условия в помещенията", казаха от РИОСВ-Смолян.

Според риболовци, в реката е измряла не само рибата, но и бентосът – организми, живеещи по или на дъното на водните басейни, с които се храни рибата.

"РИОСВ никога не изследват седиментите в реките след като стане замърсяване. Много голяма грешка е да се прави зарибяване преди да се направят подробни изследвания на водата и на дъното. Сега и новата риба, която пуснаха в реката, може да се отрови." – каза Димитър Куманов, член на УС на Сдружение "Балканка".

Димитър Куманов
Повече за екокатастрофата в реката край Девин – чуйте в разговора с Димитър Куманов
.

Снимки - БГНЕС, Василена Мирчева, Кремена Данева, slrb.bg
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Битка за всяка българска дума

"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..

публикувано на 04.05.24 в 08:09
проф. Илза Пъжева

Защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм?

Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..

публикувано на 02.05.24 в 17:00

Международен договор в защита на Световния океан очаква ратификация от страните членки на ЕС

В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като  Споразумение за BBNJ   и беше..

публикувано на 02.05.24 в 09:36

Борис Шивачев – писателят, пътешественикът, испанистът, социалният мислител

В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..

публикувано на 01.05.24 в 18:05

Държавата за децата – добър 3.59

Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам –  Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..

публикувано на 30.04.24 в 17:17