Връзката между броя на пожарите и горещината е неоспорима, казва климатологът Симеон Матев.
"Има пряка връзка между броя на пожарите и продължителността и интензивността на горещите вълни, които се случват в Европа, а и по целия свят. Поне за нашата страна показателен е фактът, че най-много пожари има през най-горещите лета до момента – това са 2000 г., 2007 г. и 2012 г.", казва Симеон Матев.
По думите му, за пример може да се вземе изминалото лято на 2022 г., което в Западна Европа е било най-топлото лято от началото на инструменталните метеорологични наблюдения. Данните показват, че тогава броят на възникналите пожари на територията на Европа се е увеличил със 159%, в сравнение с изминалите 10 години, като площта на изгорените територии е с била 128% повече, което е изключително много и се дължи на високите температурите и на екстремните горещини.
В разгара на лятото разговаряме със Симеон Матев, асистент в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и автор на Климатека, със съдействието на Българската фондация "Биоразнообразие“ по проект "Climate Game On" на Европейската комисия, за това застрашена ли е Европа от горски пожари, каква е връзката между високите температури и пожарите в планината и защо добрата планинарска култура не е остаряло понятие.
Изминалата 2022 г. не е била толкова тежка за България, твърди Симеон Матев. "И макар за нашата страна лятото на 2022 г. да не е било най-топлото лято, за голяма част от страните от Западна и Централна Европа това е било най-горещото лято и заедно с това бяха регистрирани огромен брой пожари", обяснява той.
Тази година обаче ситуацията е по-различна. Окончателните данни за тази година тепърва ще излизат, но вече се знае, че продължителната гореща вълна в Европа през юли 2023 г. стана причина за отбелязването на екстремно високи температури по Средиземноморието – 48°C в Сардниия, 47°C в Сицилия и 46,4°C на Пелопонес. Месец юли 2023 г. е бил най-топлият месец юли в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка, като 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури. А данните за август тепърва ще бъдат обработвани и представени.
"Лято с лято не си приличат, както по отношение на синоптична обстановка, така и по отношение на температурен и валежен режим“, казва Симеон Матев. И според думите му, докато миналото лято сухото и горещо време беше в Северозападна Европа, тази година имаме горещо и сухо време в Южна Европа и по-специално в целия Средиземноморския регион.
"Това горещо време, за щастие, започна да се реализира след средата на юли, но изгледите в дългосрочен план са тези горещини да продължат много дълго време – и през август, и през септември. Нашата страна също спада към тази гореща зона и ще бъдат измерени температури от 40 и повече градуси, а това предполага едно голямо нарастване на риска от пожари“, казва Симеон Матев.
Чуйте разговора на Оля Стоянова с климатолога Симеон Матев за връзката между горещите вълни и увеличените горски пожари.
Защо обаче в това време на годината се увеличават случаите на горски пожари? Според Симеон Матев основните фактори са два – от една страна, това е липсата на липсата на сериозни валежи през последните седмици, което спомага за възникване и разрастване на пожарите, а от друга страна – август месец е най-отпускарското време, хората обикалят по планини и полянки, правят се пикници, пали се огън, сухите треви се запалват много лесно и оттам лумват големи пожари.
"Един от начините за предотвратяване на тази тежка ситуация, която според мен предстои следващите седмици, е отношението на човека към природата. Трябва да бъдем доста внимателни с това, което правим навън, и при най-малка опасност трябва да взимаме адекватни мерки – като най-напред се грижим за безопасността на хората, и след това да помислим как можем да ограничим възникването на пожар“, обяснява Симеон Матев. Според него тук ключово е хората да имат добра планинарска култура – да знаят какво трябва и много добре да си дават сметка какво не трябва да правят във високата планина.
"За мен най-важно е да започнем още от училище, да учим децата на правилно отношение към природата, което, разбира се, включва и знание за пожарите и правилно поведение“, обяснява Симеон Матев.
Чуйте втората част от интервюто на Оля Стоянова със Симеон Матев
Снимки – ЕПА/БГНЕС и Радио София
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
Това издание на "Terra Култура" посвещаваме на спасителите на ежедневието – хората, чието мислене се простира отвъд удобството на безразличието. Един от тях е Георги Златинов , който е в основата на това с. Делчево да се превърне в най-чистото село, а Гоце Делчев – в най-чистия град. Усилията да организира почистването и залесяването на цели..
"Обичам туризма, но не обичам туристите" – такива изказвания могат да се видят в специализирани чатове и групи по темата "туризъм". Всъщност само преди два века хората са се придвижвали в пространството масово единствено при война, природен катаклизъм или за търговия. Кога и защо става толкова привлекателно да се пътешества? Защо понякога обсесията..
Според статистиката ежегодно в световен план има приблизително 22,85 млн. жертви на трудови злополуки. През изминалата година у нас са декларирани 87 смъртни случая поради работен инцидент. 28 април е официалният Международен ден в памет на загиналите и пострадалите при трудови злополуки и професионални болести работници , а също и Световен ден за..
Пред прага на изборите за Европейски парламент Сдружение "Мулти култи колектив" отправя послание към обществото – на 30 април с подкрепата на Европейската мрежа срещу расизма (ENAR) и Столична община ще бъде открита фотоизложба за социално ангажирано изкуство, озаглавена "Не на расизма в Европейския съюз" . За проекта в "Нашият ден" разказва..
Когато тръгвате от Баку към Гобустан обикновената кола изведнъж се превръща в машина на времето. Пренасяте се в каменната ера. В историко-художествения..
Кой не си пожелава късмет? Тъкмо това е заглавието на книгата на Лорънс Шимел с илюстрации на Хуан Камило Майорга. От каква гледна точка обаче човек има..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg