На 21 октомври един от най-изтъкнатите български оперни изпълнители – Стоян Попов, щеше да навърши 90. Беше великолепен певец и трогателен артист, внушителен и впечатляващ на сцената, а в живота – много, много добър човек... Стоян Попов (21 октомври 1933 - 23 март 2017) отдавна е част от родната "оперна митология". Свикнали сме да слушаме легенди за онова вече останало далеч назад във времето съзвездие: Димитър Узунов, Никола Николов, Любомир Бодуров, Юлия Винер, Надя Афеян, Катя Попова, Лиляна Барева... списъкът е дълъг, а той е един от тях: над 40 впечатляващи години на сцена, 32 от които в звездния състав на Софийската опера.
Ученик е на легендарния професор Христо Бръмбаров. Още като студент получава първата си голяма награда – златен медал на Световния младежки фестивал в Хелзинки. Отличаван е още няколко пъти, сред които дори с най-престижната преди 1989 г. у нас Димитровска награда. Но точно тези неща като че ли не са го радвали толкова. Може би много по-щастлив е бил да прочете критики от Франция, сравняващи "стъписващия му по сила и красота глас" с този на Тито Гоби, или от Белгия, където са го определили доста точно като "свръхчовек на баритоните".
В оперната вечер (21 октомври от 20 часа) на програма "Христо Ботев", посветена на Стоян Попов звучи интервю с певеца, записано дни преди 80-тия му рожден ден, някои от най-хубавите му студийни записи, както и фрагменти от спектакли с най-впечатляващите му роли, запазени в Златния фонд на БНР.
Припомняме:
• "Набуко" – спектакъл на Софийската опера от 28 май 1968 с участието на Гена Димитрова и Стоян Попов, дирижиран от Руслан Райчев;
• "Риголето" – спектакъл на Софийската опера от 12 юни 1971 с участието на Рената Ското, Флавиано Лабо и Стоян Попов, дирижиран от Борис Хинчев;
• "Отело" – спектакъл на Софийската опера от 5 септември 1969 с участието на Никола Николов и Стоян Попов, дирижиран от Асен Найденов;
• "Лоенгрин" – спектакъл на Софийската опера от 19 април 1968 с участието на Юлия Винер, Надя Афеян, Любомир Бодуров и Стоян Попов, дирижиран от Асен Найденов; "Тоска" – спектакъл на Софийската опера от 5 април 1976 с участието на Гена Димитрова, Никола Николов и Стоян Попов, дирижиран от Иван Маринов;
• "Княз Игор" – спектакъл на Софийската опера от 15 ноември 1977 с участието на Гена Димитрова, Нели Божкова, Сабин Марков и Стоян Попов, дирижиран от Иван Маринов;
• "Хованщина" – студиен запис на съставите на Софийската опера с участието на Димитър Петков, Любомир Бодуров, Никола Гюзелев, Александрина Милчева и Стоян Попов, дирижиран от Атанас Маргаритов. Записът е осъществен в студио на БНР през 1973 година. Откупен е от фирмата Harmonia Mundi и през същата 1973 е отличен с наградата "Златна плоча на годината” от френската критика в Париж в конкуренция с регистрации на Болшой театър, Метрополитън, Берлинската филхармония и диригенти като Херберт фон Караян и Зубин Мета…;
• "Момчил" – студиен запис на съставите на Софийската опера с участието на Димитър Дамянов, Юлия Винер, Александрина Милчева и Стоян Попов, дирижиран от Иван Маринов. Записът е осъществен в студио на БНР през 1971.
Ще се потопим и във вълнуващата атмосфера от големия Гала-концерт в Софийската опера по повод 70-годишния юбилей на Стоян Попов, състоял се през април 2004 г. с участието на водещи солисти на българския оперен театър.
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..
1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..
В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg