Съставянето на речник на българския език е осъзнато като задача с огромна важност от българската езиковедска наука през 1942 г., когато се учредява "Служба за български речник", прераснала по-късно в Институт за български език. Започва събирането на илюстративен материал за изготвянето на речниковите статии.
През 50-те години на ХХ век, когато лексикалната картотека достига един милион фиша, излиза тритомен "Речник на съвременния български език". Първият том от многотомния академичен речник вижда бял свят през 1977 г. Тази година на читателите беше представен и том 16.
Изданието обхваща най-пълно словното богатство на езика ни от "Рибния буквар" на д-р Петър Берон до днес, от различните му варианти – книжовен, разговорен, донякъде просторечие, диалекти, терминология и жаргон.
Благодарение на технологиите учените днес разполагат с огромен обем текстове, от които могат да извличат информация за думите. За ползвателите на речника е голямо улеснение и удобство неговото наличие в електронен вариант, напълно безплатен и достъпен на страницата на Института за български език.
Какво съдържа изданието, променя ли се лексикалният състав на езика ни, откъде езиковедите събират думите, които регистрират и обясняват, как включват промените, които думите претърпяват реалния си живот в нашата устна и писмена реч – за това разговаряме в предаването "За думите" с две от авторките на XVI том – доц. Надежда Костова и гл. ас. Ванина Сумрова от секцията по Българска лексикология и лексикография на Института за български език.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..
На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..
Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..
В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...
Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..
Роботиката е стихията на Димитър Рангелов още от гимназистките му години в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов“. Капитан на..
В Пловдивския медицински университет се намира първият български биопринтер. Това нарежда страната ни сред европейските лидери в здравните иновации,..
В днешния епизод на предаването "Нашият ден" вниманието е насочено към значението на гражданското образование в съвременното общество. Професор Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg