Полетът на Орела: Джо Уолш на 76

Хайде на бас, че при споменаване на знаменитата американска група "Ийгълс" от съзнанието ви не изплува нито едно конкретно име или лице. Знаете ли защо? Тъй като това е формация без ясно изразен фронтмен поради простата причина, че е единствената банда, в която всеки от нейните членове пее и влива блендата си в общото петогласие, докато свири на своя си инструмент, без да скача в светлината на прожекторите при опит да свие шоуто и да нахрани егото с овации от манията за величие. С микрофона са покойният вече Глен Фрей, Тимъти Би Шмит, Бърни Лийдън и днешният рожденик Джоузеф "Фидлър" Уолш. 

Той със сигурност е най-подценяваният китарист и вокалист от този колектив, но и най-допринеслият и най-признатият инструменталист извън него. По-точно мултиинструменталист, тъй като освен на китара, Джо свири и на кийборди, а и на обой, когато е в настроение. Така от 1965 година до сега, без нито за миг да позволи на кариерата си да се окостенурчи. Глен Фрей и Дон Хенли основават формацията заедно с Ранди Мейснър и Бърни Лийдън през 1970 г. без амбиции да стават велики. Всъщност се събират заради концерт на Линда Ронщад, която има нужда от банда. Когато Уолш се присъединява към тях през през 1975 г. като китарист и кийбродист, той е опечен групар в три доста популярни за времето си банди и търсен студиен лъв. Дебютът му в ятото на Орлите е повече от висок - първата тава, в която участва, е "Hotel California". 

Дори само това беше достатъчно, за да го видим в "Залата на славата на рок-ен-рола", където беше въведен като единия от "Ийгълс", а по-късно и номиниран като индивидуален артист. Списание "Ролин Стоун" го нареди в авторитетното си преброяване под № 54 в престижната класация 100 Greatest Guitarists of All Time. През 1998 г. анкета на читателите, проведена от списание Guitarist, избра китарните сола в песента "Hotel California" от Уолш и Фелдър за най-добрите на всички времена, а списание Guitar World го класира на осмо място в Топ 100 на китарни сола. Джо Уолш е роден в Уичита, щата Канзас, в семейството на майка - виртоузна класическа пианистка от германо-шотландски произход, а татко му е авиоинструктор, който загива във Втората световна война в японската префектура Окинава. На 5 години, малкият минава под грижите на своя втори баща, който също е встрастен меломан. Първата професионална китара, с която се сдобива, е легендарната "Лес Пол", модел 1959-а, известна само и като "Number 1", която Джо продава на струнния пироман от "Лед Цепелин" Джими Пейдж през 1969 година, малко преди митичните британци да влязат в студио за едноименния си дебют. В "Hotel California" Джо Уолш опъва PRS McCarty 594 Singlecut Joe Walsh - Signature модел на негово име. С този инструмент презаписва няколко песни, включени в "Eagles Greatest Hits", компилация от първите четири издания на групата, издадени между 1971-а и 1975-а. Според новата класация на Асоциацията на звукозаписната индустрия в Съединените американски щати, тя е достигна продажби 38 пъти по платина, както е по-правилно да се казва, т.е. сертифициран брой от 38 милиона копия на диск или продажби от стрийминг, срещу 33 пъти по платина, или 33 милиона за "Трилър" на Майкъл Джексън. Сори, Джако, ветераните от Лос Анджелис те детронираха от музикалния Олимп и ти отнеха палмата на първенството за най-продаван албум на всички времена. Поредното преброяване бе направено след като Асоциацията преизчисли данните си, за да включи и приходите от стрийминг. Междувпрочем, за "Ийгълс" е и третата позиция в същия чарт, където бандата се подвизава с тавата си "Hotel California" от 1977-а, покрита с платина 26 пъти.

"Hotel California" се превърна в комерсиален феномен с излизането си през декември 1976-а и осигури на култа "Ийгълс" до гроб резервации за хотел "Калифорния"(Such a lovely place). Тук иззад пластовете време наднича Антън Лавей - основател на калифорнийската Църква на Сатаната. Да не се бърка с клетите сатанисти от Скандинавския полуостров, които просто са чели прекалено много книги на Денис Уитли. Членове на култа бяха актрисата Джейн Мансфийлд и Сами Дейвис Джуниър. Чуйте още групата "Дъ Крампс". На "Ийгълс" се приписва непотвърдена връзка с Църквата на Сатаната тъкмо заради парчето "Hotel California", което, слушано отзад напред, всъщност представлявало сатанистка литургия. Процесът се нарича backmasking. Тълпа психолози и до днес се кълне в дипломите си, че обърнатите послания работят в дългосрочен план на подсъзнателно ниво. Какви ги и надробил Антихриста именно в хотел "Калифорния"? Дали не е някое от лицата в снимката на плочата? Загледайте се, но няма да го видите. Самият Джо Уолш е убеден, че както цветовете и формите в една картина влияят на подсъзнанието, така и звуците постигат различни телесни състояния. Дава за пример своя любимец - това е американецът Тадиъс Кейхил, създал през 1897 година електрическия телхармониум, който тежи около 7 тона и е с размерите на джип. Уолш натрупва електронни звуци върху основната мелодия или соло, които имат само темброво присъствие - подобно на ранните творби на "Мадърс Ъф Инвеншън" на Франк Запа, но развито с поне две нива. Китарните рифове на самото парче "Hotel California", изсулени от Джо, си бяха направо техно в каменната ера на рока.

Терминът "техно", разбира се, има общ корен с думи като "техника" и "технология" и затова съвсем обяснимо се прилага за звуци, постигнати чрез различни машини. Сега обаче правим малък обратен завой с отбивка вдясно – тоест, връщаме се да проследим по-отблизо влиянието на високите технологии в рока. Почти от зараждането му и почти до днес. Сред електромеханичните ефекти на китариста влиза и инструментариума войсбокс - китарен токбокс, и вокодер - клавирен и електронен. При токбокса майсторите на жицата китаристи връщат звука на китарата в устната си кухина чрез фуния пред усилвателя и тръбичка, закрепена на микрофона. С определени движения на устата и леко подвикване китарното соло звучи синтезирано от глас и китара. Сложно и ненужно за обяснение, ама бая ефектно в музиката. Шедьоври в този уникален звук постигат Питър Фрамптън, Мани Чарлтън от Назарет, Дейвид Гилмор, Пеци Гюзелев със "Щурците" (във "Вълшебен цвят" през 1982 година) и Джо Уолш за "Ийгълс", но и в магистралната композиция "Rocky Mountain Way" през 1973 година, диамант в соловата му кариера. Парчето до последно беше в репертоара на концертите на Орлите с тръбичката в устата му. Ето какво си спомня изобретателят Боб Хейл: "Джо Уолш записваше "Rocky Mountain Way" с фуния, която се използваше в Нешвил, но на концерти нямаше да се чуе. Затова в студиото поставих фуния от фибростъкло и адаптер. Малко след това ми се обади приятелката на Питър Фрамптън и ме попита какъв коледен подарък да му направи. Сглобих един комплект, надписах го "Хейлс Токбокс", сложих му сериен № 1 и го изпратих. И до днес Питър е с него на сцена и в студиото". Самият Уолш е доволен от откритието си, но в нито едно негово изказване не видях или чух да се фукляви с него. Убеден е, че пътищата към реализиране на една конкретна идея са много, а твърде рядко най-прекият и лесният извежда до най-добрия резултат. До върха на творческата планина. Но-о-о... ш-ш-ш, за да ни посвири Джо Уолш-ш-ш. "Rocky Mountain Way". 

Снимка – Joe Walsh, ФБ профил, Уикипедия