Определят Иван Спасов като един от основоположниците и апологети на българския музикален авангард. Композитор, пианист, диригент, педагог, музикален общественик и публицист – във всички тези направления той отстоява идейно-художествените си и естетически позиции за утвърждаване на новата изразност в съвременната българска музикална култура. Но значимостта и измеренията на творческите му постижения отдавна са надхвърлили хоризонта на определението авангардист. Възпитаник на двама от колосите на музикалната ни класика – Георги Димитров по дирижиране и Панчо Владигеров по композиция, усвояването на новата изразност и идейни концепции продължава във Варшавската академия в класа по дирижиране на световно известния симфоничен диригент Станислав Вислоцки и композиция при ректора на академията Казимйеж Шикорски. Картината на формирането на твореца се допълва от посещаваните от него летните курсове за нова музика в Дармщат. И в двата центъра на европейския авангард, Варшава и Дармщат, звучат творби на младия български творец: във Варшава той дирижира своята Първа симфония с тамощната филхармония, а в Дармщат радиооркестърът на Франкфурт, под диригентството на М. Гилен, изпълнява неговите "Епизоди за четири групи тембри". Тази творба се утвърждава като една от жалонните в музиката на Спасов с употребата в нея на алеаторната техника: други произведения, с които той започва системно да води българската музикална мисъл към авангардния език са "Музика за приятели", извеждаща на преден план хепънинга като преживяване или пък съчетанието на живо изпълнение с магнетофонен запис в "Литании" – във всички тях Спасов се утвърждава като пионер в съвременната ни култура. Същевременно той не прекъсва връзката с наследените традиции и националната идентичност, а тъкмо обратното – обновява ги, особено в хоровите си опуси, базирани на фолклора или пък в произведенията на сакрална тематика (вокално-инструментални и хорови), където сакралното се претворява в най-широк спектър.
Всичко това утвърждава Иван Спасов като своеобразно самобитно явление в музикалната ни култура. От една страна той не копира в нито едно отношение своите учители. Същевременно успява да подчини усвоения опит на една по-висша цел – техниките на музикалния авангард при него не са цел за постигане, а средство за себеизразяване; форма, която той изпълва с художествено съдържание в противовес на експеримента заради самия него.
Тази идейно-естетическа позиция Иван Спасов отстоява и в качеството си на диригент. Основател на три институции: Пловдивски камерен оркестър, музикалното общество "Пловдивска музикална младеж" и Пазарджишки оркестър, превърнал се в един от стожерите на новоучредения в началото на 70-те години фестивал "Зимни музикални вечери" (също основан от Иван Спасов). Чрез тези състави той става първият изпълнител за България на творби от Пендерецки, Константин Илиев и други свои съвременници. Същите тези идеи той утвърждава и в литературните си съчинения.
Затова в два поредни вторника – 23 и 30 януари от 19.30 часа предаването "Студио музика" отдава заслужено внимание и почит към личността, делото и творчеството на Иван Спасов, чиято 90-та годишнина от рождението българската музикална общественост отбелязва през 2024 г. Наши пътеводители в музикалния свят на Иван Спасов ще бъдат неговата съпруга проф. Василка Спасова, пианистката проф. Роксана Богданова, първият дипломиран студент по композиция на основания от Иван Спасов композиторски клас в АМТИИ - Пловдив и понастоящем преподавател в същата институция – доц. Светослав Карагенов, както и диригентът и преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров" д-р Иван Стоянов. В предаването освен музиката на Иван Спасов ще звучи и неговият глас, съхраняван в Златния фонд на Българското национално радио!
В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет...
Осемнадесет страни, между които САЩ и България, излязоха със съвместно изявление, в което се призовава да бъдат освободени всички заложници, държани от..
Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg