"Цветът в културата" – символиката на цветовете от Античността до днес

В динамичното наше съвремие, наситено с образи и визуална информация, проблемът за цвета е особено актуален. Изследванията в тази област разкриват, че цветът е не просто естетическо изражение, а своеобразен културно-исторически код, вграден във всички аспекти от живота на обществото.

Изследването “Цветът в културата“ разказва за символиката на цветовете от древността до днес. Автор на труда е д-р Вяра Попова от Института по “Философия и социология“ при БАН. 

Така цветът първоначално функционира като символ в архаиката и Античността, постепенно чрез хералдиката се превръща в знак за обозначаване, Леонардо го построява в йерархичен ред, а Нютон с откритията си го затваря в хроматична система.

Ако до откритията на Нютон за цвета художниците чрез практическите си експерименти и наблюдения са изпреварвали с познанията си за него учените, то след спектъра на Нютон учените се намесват в живописта с хроматични схеми и скали, построени на базата от закони и норми, на които от тук насетне цветът в приложението му следва да се подчинява.

И именно от контролирането и владеенето на цвета, като от показателен частен случай може да се изведе адекватно и профила на епохата като потвърждение на тезата на Юбер Дамиш за социологията на живописта като социология на историческото време. От което следва, че проблемът за цвета, освен че занимава хората от всяко време, то той е и същински показателен, (с различията си във визиите за него), за характеристиките на историческата сцена и построяването на декорите?

Всички тези напластявания и взаимоприложимост на различните теории за цвета само демонстрират неговата интердицплинарност, обхваща цветознанието, колористиката, психолгията на въздействието на цвета, физиката на цвета, физиологията на зрението и цветовъзприятието, семантиката на цвета и т.н...

Книгата също построява живописния профил на цвета като боя, пигмент, засягайки такива художнически понятия и техники като: светлина – сянка (оттенък – тон) – тъмнина; гризайл, имприматура, гланц, велатура, пастьозност, тристадийния метод на живописване при старите майстори. 

Така книгата, водена от магията и мистиката на цвета, проследява многоаспектността и полифункционалността му в различните теории: научна, художествена, приложна (дизайнерска, текстилна), за да пресъздаде трепетното вдъхновение от следването му в история на културата.

В интервю за предаването “Нашият ден“ доц. Попова говори и за бъдещето на културата. По нейните думи в момента живеем в “образна култура“, когато си “пишем съобщения пращаме сърчица“. 

Относно въпроса, свързан с бъдещето на изкуството, тя казва, че още от времето на Хегел се обявява смъртта на изкуството. “Изкуството все не свършва да свършва, но за щастие продължава да съществува.“ Казва още, че човешката потребност от изкуство продължава да съществува – да изразиш себе си, емоциите си и вътрешния си свят. 

Чуйте разговора за книгата в звуковия файл. От разговора можете да научите и информация за работата на секция “Култура, естетика, ценности“ при ИФС-БАН.