4
Александър Гаджиев е роден в италианския град Гориция, в близост до границата със Словения, а родителите му са учители по пиано и музиканти. Тези фактори оказват влияние върху способността му да възприема различни музикални стилове и езици, и да ги прекроява според собствения си вкус. На последното издание на Международния конкурс Шопен във Варшава той печели второ място. 29-годишният пианист участва в документалния филм "Пианофорте" – интимен портрет на млади пианисти, участващи в легендарния конкурс. Филмът е режисиран от Якуб Пионтек и продуциран от Мачей Кубицки (Telemark) в копродукция с HBO Max.
Преди повече от две години спечели втора награда на конкурса за пиано Шопен. Как се промени животът ти след това?
- Драстично. Имам много, много повече концерти. Много други видове дейности, които ми харесват, като даването на интервюта, да говоря за това което правя с повече хора. През следващата година, моят роден град Гориция ще бъде Европейска столица на културата. Станах и артистичен директор на фестивал, който създадох с някои прекрасни хора тук. Той е съчетан и с майсторски клас, който водим аз и баща ми с ученици от целия свят. След Шопеновия конкурс съм много по-осъзнат. Започнах да мисля как бих искал да виждам света. Да създавам събития и концерти, да каня хора, да преподавам. Надявам се, че хората ще се радват колкото и аз и очаквам с нетърпение всичко това.
Конкурсът Шопен е нещо като Олимпиада за пианисти. Има много напрежение. Как се подготви за него?
- Подготвих се като бях напълно погълнат от това, което правя. Трудно е, защото винаги има глас който ти казва, "но може би така ще е по-добре". Процесът е като дълбаене. Всеки ден дълбаеш малко по-надълбоко, на следващия ден още малко и не знаеш докъде ще стигнеш. И така един ден, без да забележиш си свършил работата. Тогава усещаш, че това е достатъчно и можеш да го споделиш с хората, и да го представиш на толкова взискателно събитие, където хора от цял свят правят същото. Това е голямо предизвикателство, защото свирим един и същ репертоар. Не еднакъв, но много подобен. Каква връзка развих с тази музика? Това трябва да е основният въпрос и задача. Разбира се, да свириш Шопен е много трудно, разбираемо, защото изисква много умения, не просто механични. Правиш много неща едновременно, не просто свириш, защото Шопен изисква много специално чувствителност. Много фин, изискан начин на слушане, на докосване на клавишите. Така че, основните задачи бяха да изградя връзка с тази музика. Докато някой свири, ти разбираш колко наистина той харесва тази музика. Ако чувствата ги има, хората ще го чуят и тогава има смисъл. Ако просто свириш твърде общо, не знаем защо си дошъл. Трябва да има причина.
По време на предварителния кръг те са 160. След това остават около 80, а после 40. Накрая само 10 късметлии стигат до финала. Това са състезателите в легендарния Международен конкурс за пиано "Шопен", който се провежда на всеки пет години във Варшава, Полша.
Какъв съвет би дал на бъдещите участници в конкурса?
- Бих казал именно това. Намерете причината, поради която изпълнявате тази музика. Не свирете частите, които всички свирят, намерете своя репертоар. Шопен има много различни произведения. Те не са еднакви и колкото повече се опитвате да разберете това, толкова повече виждате много разлики. Много неща са сходни, но посланията и емоциите са различни. Така направих аз, избрах произведения, които чувствах. Те не бяха най-демонстративните, най-виртуозните от репертоара на Шопен. Но за мен бяха най-интересните и богати на фантазия.
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..
1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..
В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
