От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет.
Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на университета, споделя в "Нашият ден", че цикълът лекции се е радвал на много голям интерес и е довел до оживени дискусии. Дискусионно звучи и заглавието на неговата лекция "Непреходната култура и културата на прехода".
Въпроса дали нещо преходно като времето може да роди нещо непреходно, професорът нарича привиден парадокс. "Около него се върти цялата моя лекция. Аз се занимавам с това дали тези 35 години, които минаха, оставят някакви значими наследства и как ние можем да преценим тяхната значимост. Постижения безспорно има – като започнем с "Букъра" на Георги Господинов, романите на Милен Русков, музикалните постижения на Георги Арнаудов, направеното от Недко Солаков и Андрей Даниел в изобразителното изкуство. Въпросът е дали единствено постиженията правят тази непреходност. Онова, което остава "класическо", което ще бъде вечно съвременно и в други времена, не зависи само от постиженията, а и от отношенията между публиката и творците", казва професорът. Проф. Кьосев определя постиженията като "събития между твореца и публиката" – публиката участва в процеса на "смислопроизводтсво", тя създава шедьоврите.
В работата си професорът анализира публиките на прехода и тяхната културна компетентност. Според проф. Кьосев публиките в България се променят в една недобра посока. Това се дължи на комерсиалната популярна култура, хиперболизирана от времето на постсоциализма. Тази култура почти изцяло е изтласкала по-сериозната, а и по-претенциозната култура. Професорът обръща внимание, че още в социалистическо време музикалните, литературни, архитектурни и художествени постижения са маргинализирани, тъй като културата е говорила на идеологизиран, отблъскващ народа език.
Към днешна дата проф. Кьосев наблюдава все по-сериозно капсулиране на всяка профилирана публика. "Отсъства така наречената "образована публичност", заявява професорът.
В последните 14 години проф. Кьосев ръководи изследване, озаглавено "Читателски практики в България". То се занимава с прехода от печатна към дигитална медия, с читателската култура, с компетентностите на читателите. Това, което се наблюдава в тази сфера, по думите на професора, е приложимо и в останалите културни области.
Проф. Кьосев споделя, че за съжаление наблюдава една ерозия на културната компетентност, която не съдейства на големите постижения да се превърнат в големи, "класически" творби.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Концептуално и необвързано с конкретна художествена форма, съвременното сценично изкуство преобразява класическите пиеси и чете за първи път новите текстове, които ловят вибрациите на времето, преодолявайки ограниченията на видимата реалност. Сред заглавията в софийския афиш има и нови, написани през последните няколко години пиеси, които с..
От 15 юни до 18 август българският художник Диан Костов внася съвременен поглед към иконописната традиция с изложбата "Кръстопът — цената на избора" в Националната базилика на Светото сърце в Брюксел, най-голямата църква в света в стил Ар деко. Изложбата представя над 70 творби и е вдъхновена от търсенето на духовността в съвремието като..
Броени дни остават до началото на традиционния Международен фестивал на спектакли за деца "Вълшебната завеса". Двадесет и третото му издание ще бъде тържествено открито на 7 май от 10 часа с "Вълшебният меч" – авторски площаден спектакъл на Мим формация "Жар театър". Представлението ще се играе на площада пред Драматичния театър в Търговище, който е..
В своя великденски епизод 543 "Трамвай по желание" отново среща своята публика с прославената народната певица Ели Кордева и хърватския учител, лечител биоенерготерапевт и артист на духовните науки Славко Матанович. Двете артистични личности са свързани дълбоко в годините, но сега ги обединява забележителна мисия, която ще въздигне духа в Пиринския..
"Алиса се умори да седи без работа до сестра си на скамейката, тя беше надзърнала един-два пъти в книгата, която сестра ѝ четеше, но там нямаше нито картинки, нито разговори. "За какво ли е такава книга — си помисли Алиса — без картинки и без разговори?" И тъй както си мислеше (доколкото изобщо можеше да мисли в тая горещина, която я..
"Смятам, че художникът е наблюдател на заобикалящия го свят, който се опитва да анализира онова, което вижда. А ако наблюдаваш нещо дълго време, започваш..
В навечерието на Възкресение Христово ви предлагаме вечер с кантатно-ораториална музика от Специалния ден на Еврорадио, посветен на Страстната седмица и..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
