Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Д-р Максим Беневисти: Добрината е тук, в България

И баща ми, и чичовците ми, и близките ми казваха: Нас българите ни спасиха

Снимка: Dnes.bg



Знае ли се цялата истина за еврейския въпрос в България в периода 1941- 44 година?
Преди дни в Неделино бе открита паметна плоча в знак на почит към евреите, полагали принудителен труд в Източните Родопи. По това време е в сила   Законът за защита на нацията, приет през  1941 година. В този период в България е имало 11 трудови лагери за български евреи.
Защо не трябва да забравяме историята? Да се срамуваме ли от лагерите за принудителен труд на българските евреи и да се гордеем  ли с нашето историческо минало? По тези теми Ангел Чавдаров разговаря с д-р Максим Беневисти, председател на фондация "Цедака" и член на изпълнителното бюро на организацията на евреите в България "Шалом", председател на фондацията „Цедака - Шалом”, организация, която се  занимава  с благосъстоянието на евреите пострадали по времето на Холокоста.

Много е изписано за спасяването на българските евреи, но малко се знае за трудовите лагeри в България в периода 1941-44 година. Какво повече може да ни кажете за тези лагери?

Задължението за трудова повинност на българските евреи произтича от Закона за защита на нацията от 1941г. В него има текст, че всички мъже евреи  на възраст от 18 до 45 години, по-късно се променя от 20 до 50 години, са длъжни да полагат ежегоден труд. Най-интересното е, че трудовите лагери, преди да станат такива, са били Трудови войски. Но нацистите заявяват, че не могат да приемат техен съюзник да има евреи в своите военни части, макар и наказателни по смисъла на закона. Тогава ги отделят в отделни дружини, в отделно ведомство, от армията те са прехвърлени към Министерството на благоустройството. Всеки си чака повиквателната. Работа на Комисарството по еврейските въпроси е да ги призове.Всяка година служиш в различна дружина. Първото, което трябва да кажем, че трудът в тези дружини не е заплатен. Работи се от март до ноември. Този труд, освен че е безплатен и принудителен, е свързан с една дисциплина, чиято основна цел е да се тормози евреина. Другото, още по-страшно е, че ако си ерген ще отидеш да работиш безплатно, ще ти дават някаква храна - хубава, лоша, все пак война е...Ако обаче имаш семейство? Кой ще изхранва семейството ти по това време? Кой ще те вземе на работа, като знае че ще те вземат в лагера март и ще те освободят през септември? Така че този тормоз е бил много тежък.

В България не можем да говорим за Холокост, защото липсва унищожаване на евреите. Те са спасени от българския народ, но има елементи на Холокоста, един от тях е принудителният труд. Трябва да споменем, че евреите са работили сравнително съвестно, но все пак трябва да отчетем и факта, че робският труд е безплатен, но и неефективен.

Правени ли са изследвания колко такива лагери е имало на територията на България?

Има и те са правени от Държавния военен архив и Държавната агенция на архивите. Има материал, който подробно описва всяка трудова дружина. Има пълен списък на местата, където е имало трудови лагери. Това са палатки, бараки и землянки. Защото, когато строиш път, трябва да се местиш по отсечките. Няма неизследвана част от тази история. Друг е въпросът, че за този проблем дълго време не се говореше, защото ние не сме свикнали да гледаме и бялото, и черното. Винаги ми се е струвало, че ние евреите, както и нашите български приятели, сме омаловажавали това, което е направил българският народ, неговата интелигенция и църква за спасяването на евреите. Като говорим за притесненията, вижте, винаги има спасители и палачи. Има такива, които са приели закона и са го провели. Между другото доста ефективно, с доста непривична за българската администрация, и в онези, и в сегашните години, акуратност. Може би защото е бил провеждан от хора обучавани в нацистка Германия и самите те са били идейни антисемити. Важното е, че балансът, за разлика от много други страни, е в полза на тези, които силно са съчувствали и помагали. И баща ми, и чичовците ми, и близките ми казваха: "Нас българите ни спасиха". Ето това е останало в главата на хората, преживели този период.

Трудовите групи е нещо, което трябва да се помни!  Трудовите групи в никакъв случай не трябва да бъдат източник на гордост, но същевременно не могат да бъдат и източник на порицание, освен за властта която ги е организирала. Те са си понесли отговорността още през 1944г.

Това е историята на трудовите групи. Същевременно тя беше съзнателно затворена в годините преди 1989, защото принудителният труд на евреите напомняше много на безплатния труд на бригадирите в онези години. Слава Богу, сега за този въпрос започна все по-често да се говори. Неделино е второто място, където се открива възпоменателна плоча. Първата такава е в Брезник. Да се открие такава плоча зависи преди всичко от кмета на района. Организациите "Шалом" и "Негев" нямат юристдикцията да издигат такива паметни знаци. Където намериш отзивчив кмет, там маркираш. Цел - да се маркират местата. Нека се маркират повече места, нека хората знаят. Благодарение на тези паметни плочи в Брезник и Неделино си спомниха за евреите. Хората ги бяха забравили. А това е уважение към паметта на нашите предци, уважение към паметта на тези българи, които ги спасиха от смърт.

75 години от десанта в Нормандия и 74 години от края на Втората световна война. Има ли нужда българите да знаят повече за историческия период 1941- 44 година?

Аз не съм историк. Инженер съм по образование и съм доктор на техническите науки. Историята е мое хоби. Аз се занимавам с нея, включително и със собствени средства, и съм вложил своето време. Затова мога да изразя своето лично мнение. Аз смятам, че няма период от българската история, който да не е притулен. Особено последните 140 години, това което се нарича най-нова история. Притулен е и периодът до 1941 година, и периодът 1941-1944 година, притулен е и периодът след това, който не е един. За спасяването на българските евреи, за това което е направил българският народ, нашият ученик не научава нищо. Преди 2-3 години си бях купил всички учебници за среден курс по история и внимателно прегледах текстовете засягащи този въпрос. Две изречения са. Това е толкова безлично, а е хубаво да се знае повече. Българският народ обича да с вглежда в себе си и да си прави някакъв вид харакири. Да покажем лошото в себе си, къде сме били подли, къде сме сгрешили. А знаете ли че, поне според мен, балансът на българската история в последните 140 години е силно в полза на благородството на българския народ. Като се започне от Съединението и стигнете до последните десетилетия, когато България избегна участта на много други балкански държави и не допуснахме по никакъв начин да имаме кървави конфликти на етническа основа. Когато говорим за евреите - това е най-големият хуманен принос на българския народ за последните 140 години. Обикновено светът, който ние наричаме свят, подминава приноса на българите. Всички знаят за спасяването на датските евреи и почти никой не знае за спасяването на българските. Даже професионални историци казват: "Така ли беше?". Добрината е тук в България. Защото българските евреи са били изселени в села, в които местното население никога не е виждало евреи и въпреки всичко са им помагали да оцелеят. Мисля, че трябва да говорим повече за хубавото, което са направили българите. Много обичаме да се самоунижаваме и самокритикуваме. Има кой да ни критикува и унижава. И е правилно да се посочва на ония, които ни смятат за изостанали в цивилизационното си развитие, съвсем не са били благородни. Говоря за една Холандия, където лесно депортирали евреите, защото местната администрация била много изпълнителна. Това холандските историци обясняват като национална черта - видите ли, много сме изпълнителни.



Вижте още

"Вкусен следобед" - в неделя с Радка Петкова

Здравейте, вие сте с мен, Радка Петкова и най-вкусното предаване в ефира на радио Кърджали, Вкусен следобед, това е епизодът от днес, 24 май . Днес ще ви предложа да отпразнуваме заедно Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в двора на Регионалния исторически музей. Ще чуем приветствието на кмета Хасан Азис , както и..

публикувано на 24.05.20 в 18:38

Младият фолклорен изпълнител Денис Махуров готов с две нови песни за лятото

Младият изпълнител на народни песни Денис Махуров използвал дните на национална изолация, за да работи върху нови песни. През юни той ще зарадва почитателите на фолклора с две нови песни.  По тези два проекта младият изпълнител работи с оркестър 9/8 с ръководител Димитър Георгиев от гр. Гоце Делчев. Песента „Пукни са тресни“ е готова и се очаква да се..

публикувано на 23.05.20 в 14:10

Около 50 са участниците в ученическия конкурс за 24 май организиран от община Крумовград

С оглед на създалото се извънредно положение в страната, причинено от пандемията на коронавируса и забраната за организиране на масови мероприятия, тази година община Крумовград няма да можем да отбележим светлия празник на буквите и културата по традиционния начин - с празнично шествие и емоционална програма, но от администрацията на общината са..

публикувано на 22.05.20 в 10:35

Проф. д-р Тодор Черкезов: Пикът на COVID-19 мина, но ужасът май тепърва започва

От началото на пандемията в МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" са лекувани 8 пациенти с COVID-19, като двама от тях са още в Инфекциозно отделение заяви проф. д-р Тодор Черкезов, директор на лечебното заведение: "При двама от пациентите се наложи превеждане в ОАИЛ. Единият се възстанови и се върна в Инфекциозно отделение. Другият остана на апаратна..

публикувано на 21.05.20 в 13:39

В Момчиловци отбелязват 184 години от основаването на църквата Св.Св. Константин и Елена

В Момчиловци отбелязват църковния празник на 184-годишната църквата Св. Св. Константин и Елена.  Архиерейският наместник на Смолянска духовна околия архимандрит Висарион  възглави празничната литургия в църквата Св.Св. Константин и Елена. На днешната дата, 21 май смолянското село има и празник на селото, но той няма да се проведе, каза кмета..

публикувано на 21.05.20 в 12:45
Виждан Мустафова

Реквием за коронавируса написа кърджалийката Виждан Мустафова

Пандемията от ковид-19 постепенно отшумява, но определено ще се помни дълго. Пандемията беше повод да се изпеят песни и да се напишат стихове. Срещаме се с кърджалийката Виждан Мустафова, която е написала стихотворение посветено на коронавируса. Срещата ни с Виждан Мустафова е в един от парковете на Кърджали. Място което от скоро е свободно за..

публикувано на 21.05.20 в 12:17
Златоград

Къщите за гости и дюкянчетата в Златоград отварят врати

От днес в Етнографския ареален комплекс в Златоград отварят врати дюкянчета, кафенета и къщите за гости. Комплекса се е възползвал от мярката 60 на 40, но и това не е било достатъчно, за да се запазят всичките 65 души служители,  които в началото на пандемията бяха принудени да излязат в неплатен годишен отпуск. За постепенното връщане към..

публикувано на 21.05.20 в 10:30