Всяка жена си е малко или много вещица

Идват големите летни горещини, а с тях се подсещаме за билките и за сборищата, в които по поляните се събират жени. В тази връзка защо да не си поговорим за летните вещици. Вещиците като митични същества присъстват в словото на всички народи. Но също така ги откриваме в живописта, театъра, операта…
Вещиците и магьосниците са носени от устната традиция, от народната вълшебна приказка. Тези жени са присъствали винаги, както в историите на разказвачите, така и в инквизиторските обвинения. Те са основни елементи за митотворчеството, пише културолога Весела Фламбурари, в едно нейно изследване - "Вещици, магьосници
или Нужни ли са на децата ни страшни герои от приказките?", публикувано в тематично онлайн издание.
Днес може би ни е трудно да повярваме, че вещицата и магьосницата са се появили първо като положителен образ. Те са били носителки не на катастрофи, а на хармония.

От книгите, които сме чели, от филмите, които сме гледали, първоначалният образ е на жена, творяща нещо забранено, застрашително и тайнствено. Но също така не може да не отбележим, че през повечето време от човешката история доминиращият пол е бил мъжкият и мъжете явно имат вина за наложилия се зловещ стереотип.
А всъщност, една жена се е приемала за вещица, когато е веща, обяснява Весела Фламбурари.
Разбира се, техният момент на раждане ни връща в ранното езичество. Нека да чуем повече от автора на детска литература Весела Фламбурари, с която сме колеги, и затова си говоря с нея на ти.

Разбрахме, че според митологията вещиците са просто вещи жени - добри или лоши, в зависимост от използването на силата си, но не и ненужни. Народът е вярвал, че има и морски вещици, така наречените русалки. Те са славянска фигура на морска вещица и при тези народи, русалките са добри. По-северните и студени народи, също вярват, че съществуват русалки. А в Гърция сирените са малко по-тъмни митологични същества, защото примамват моряците към дълбините.  Интересен е подходът на Ханс Кристиян Андерсен към тази митологична фигура. Всеки е чувал приказката Малката русалка, която разказва за красива морска сирена, искаща да добие човешки облик, за да я обикне човешкият принц. Всъщност, приказката не е тъжна, подчертава културологът Весела Фламбурари. С нея се разходихме виртуално из литературните дебри, за да извадим от там фигури на вещици - добри или лоши, които обаче не могат да направят никого безразличен.